Хисарлъка (хълм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хисарлъка.

Хисарлъка
Крепостта „Хисарлъка“
Крепостта „Хисарлъка“
Bulgaria Kyustendil Province relief location map.jpg
42.2739° с. ш. 22.6905° и. д.
Местоположение на картата на България Област Кюстендил
Общи данни
Местоположение Област Кюстендил

Хисарлъка е хълм, издигащ се южно от Кюстендил, североизточно разклонение на планината Осогово.

Има характер на подножно стъпало със стръмен разседен северен склон, в основата на който бликат топли минерални извори. Изграден от метаморфни скали – предимно гнайси, които се разкриват на повърхността в местността „Буйовски скали" и „Каптажа". От Хисарлъка водят началото си потоци – притоци на река Банщица. Почвите са главно излужени канелени горски.

През средновековието е напълно обезлесен и подложен на силна ровинна ерозия. В края на 19 и началото на 20 в. под ръководството на лесовъда Йордан Митрев е създадена иглолистна гора. След 9 септември 1944 г. залесяването продължава, проведени са благоустройствени мероприятия и Хисарлъка е превърнат в красив парк за туризъм, отдих и спорт.

Лесопарк „Хисарлъка“ заема площ от 1300 дка. В него преобладава черният бор, срещат се бял бор, ела, смърч, явор, цер, липа и др. Създадени са алеи, кътове за отдих, детски и спортни площадки, чешми. Изградени са хотел-ресторантите „Вилата" и „Орлово гнездо", туристическа хижа „Руен", ресторантите „Чешмето", „Вилата на Генерала" и „Бохемия", детски санаториум, кюстендилския зоопарк, „Алея на здравето“, параклис „Свети четиридесет мъченици“.

На източните склонове на хълма има вилна зона и лозя. Хълмът е свързан с Кюстендил посредством 3 асфалтирани пътя и много алеи. От високите части се открива панорама към Кюстендил, Кюстендилската котловина и оградните ѝ планини. Хълмът е посещаван туристически обект и изходен пункт за маршрути в планината Осогово. Свързан е с народни предания и празници, а в наши дни – с традиционния празник „Кюстендилска пролет".

Има важно селищообразуващо значение още по време на траките. Разкрити са останки от антични и късноантични некополи. На най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка“ се намира късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка“, изградена в края на 4 – началото на 5 век. Поправяна през 6 в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през 15 век. Днес част от крепостната стена е реставрирана и включена в цялостния архитектурен ансамбъл на лесопарка.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, стр. 681.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]