Хисарлъка (крепост)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хисарлъка.

крепост Хисарлъка
Hisarlyka3.JPG
Местоположение
Map of Kyustendil.png
42.2757° с. ш. 22.6918° и. д.
крепост Хисарлъка
Местонахождение в Кюстендил
Страна Флаг на България България
Област Област Кюстендил
Археология
Вид Крепост
Период IV-XV век
Епоха Късна античностСредновековие
крепост Хисарлъка в Общомедия

Хисарлъка е късноантична и средновековна крепост. Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка“, издигащ се на 2 km югоизточно от Кюстендил. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 77 / 1968 г.).

История[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта е изградена в края на 4 – началото на 5 век. Поправяна през 6 в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през 15 век.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Hisarlyka2.JPG

Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, удължен в посока югоизток-северозапад, със средни размери 117/175 m и укрепена площ приблизително 21,17 дка. Североизточната част е силно стеснена и удължена. Формата на укрепената площ, местоположението на укрепителните съоръжения не са съобразени с класическите принципи на фортификация. Те следват конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път. Първоначалното ѝ устройство е на двукрила врата, впоследствие е преустроена в спускаща, а по-късно стеснена и затворена изобщо. Всички потерни за пешеходци са в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са с малка ширина, с гранитен праг и еднокрила врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешна страна. За подсигуряване на по-добра охрана и възможност за наблюдение, крепостната стена при всички кули и порти е уширена. Еднораменни и двураменни стълбища са водели до широките площадки в горния край на стената. Вътрешността на уширенията в стената е оформена със засводени ниши.

План на крепостта

Крепостната стена, в зависимост от терена, има различни ширини – 1,60; 1,85; 2,20; 2,40 и 3,00 m. Най-тясна е западната стена – 1,60 m, продиктувано от стръмния терен, усилена с контрафорси – правоъгълни уширения от външната страна. Предполагаемата височина на стената е 10 m, а височината на кулите – 12 m. Техниката на градеж е „opus mixtum“ – смесена зидария с ритмично сменящи се каменни и тухлени пояси от 4 или 5 реда тухли. Спойката е хоросан със счукани тухли. При мазилка на водопроводи е използван водоустойчив хоросан – червен, със стрити на прах тухли. Каменната зидария е редова от средно голям, ломен местен камък. Нивото на терена се ограничава с отстъп – уширение от 8 до 20 cm. Около камъните хоросанът е оформен в мазилка. В оригиналния градеж на крепостта тухлата освен в поясите е използвана и за оформяне на страниците на входове, на порти, потерни, кули, сводове и ниши. В късните ремонти – преправки е използвана без ред, между каменната зидария.

Археологическите разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта, свързани с времето на използване, изявени с преустройства на порти, покачване на нива, ремонти по външно и вътрешно лице. Първите и най-съществени промени се отнасят към 6 век и византийския император Юстиниан I (527 – 565), за което е оставил писмени сведения античния писател Прокопий Кесарийски (ок. 500 – ок. 565). Многобройните и разнообразни археологически находки говорят за непрекъснатото и продължително използване на крепостта през Античността и Средновековието.

Реставрация[редактиране | редактиране на кода]

Hisarlyka1.JPG

В началото на 2014 г. е проведена обществена поръчка с предмет „Късноантична и средновековна крепост „Хисарлъка“ на стойност 4 230 264,04 лв. без ДДС, финансирана със средства от правителствената инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ и за изпълнител е определен Консорциум „Кюстендил“. Възстановителните работи на крепостта започват на 20 юли 2014 г. Проектът е дело на арх. Юлий Фърков и предвижда частично възстановяване на крепостните стени и три от бойните кули с височина 14 метра, в които ще бъдат разположени музейни експозиции. Заедно с реставрацията на крепостните стени се изграждат и лапидариум и театрон с 300 места.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Йордан – Кюстендилският Хисарлък и неговите старини. – Известия на археологическото дружество, VII, 1919 – 1920 г., с. 66 – 123
  • Гочева, З. – Разкопки на Хисарлъка в Кюстендил. – Музеи и паметници на културата, 1966 г., 4, с. 53
  • Гочева, З. – Крепост в местността Хисарлъка в град Кюстендил. – Известия на историческото дружество, XXVII, 1970 г., с. 225 и сл.
  • Гочева, З. – Крепост в местността Хисарлъка в град Кюстендил. – Първи конгрес на българското историческо дружество, София, 1972 г., I, с. 233 и сл.
  • Слокоска, Л. – Разкопки на крепостта Хисарлъка. – вестник „Звезда“ (Кюстендил) от 7 октомври 1967 г.
  • Слокоска, Л. – Античната история на гр. Кюстендил и края според историческите извори и археологическите мателиали. Сборник Кюстендил и Кюстендилско, София, 1973 г., с. 25 – 56
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с. 22
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с. 326–7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]