Ходене по мъките (филмова поредица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ходене по мъките
Хождение по мукам
РежисьориГригорий Рошал
СценаристиГригорий Рошал
Борис Чирсков
Базиран наХодене по мъките“ от Алексей Николаевич Толстой
В ролитеРуфина Нифонтова
Нина Веселовская
Николай Гриценко
Вадим Медведев
МузикаДмитрий Кабалевски
ОператорЛеонид Косматов
РазпространителМосфилм
Жанрвоенен
драма
Премиера1957 – 1959
Времетраене308 минути
Страна СССР
Езикруски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„Ходене по мъките“ (на руски: Хождение по мукам) е съветска трилогия, заснета от Мосфилм в периода 1957- 1959 година, екранизация на едноименната трилогия на Алексей Толстой. Състои се от три отделни филма- „Сестри“ (1957 година), „Осемнайсета година“ (1958 година) и „Навъсено утро“ (1959 година), явяващи се адаптации на трите тома на романа.

Сюжета на трилогията следва съдбата на две сестри на фона на разпадащата се Руска империя и последвалата Гражданска война.

„Сестри“[редактиране | редактиране на кода]

„Сестри“ (на руски: Сёстры) е първия филм от трилогията, заснет през 1957 година.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

1914 година. Катя (Руфина Нифонтова) пътува заедно с поета Алексей Бессонов (Владлен Давидов) към дома на Телегин (Вадим Медведев), където ще се състои прием. Катя се запознава с Телегин и между тях се пораждат чувства. Сестрата на Катя, Даша (Нина Веселовская) вече се е срещала с Телегин веднъж през есента. Катя е омъжена за адвоката Николай Смоковников (Виктор Шарлахов). На един от приемите в дома им, тя се обяснява в любов на Бессонов. Телегин става свидетел на стачка в завода и масов разстрел. Даша отива при Бессонов и след дълъг разговор с него, решава да убеди Катя да признае за изневярата на съпруга си. Сестрите се разделят и напускат Петербург. Катя заминава за Париж, а Даша отива при баща им, Дмитрий Булавин (Владимир Муравьов) в Самара. На парахода, с който пътува, тя отново среща Телегин.

В дома на баща си Даша научава за началото на Първата световна война. Той я изпраща в Крим да открие съпруга на сестра си, който да избави Катя от душевните и терзания в Париж. В Крим Даша е придружена от Бессонов, който една вечер прониква в спалнята и, но тя го прогонва. Там я посещава Телегин, който е пристигнал да се сбогува с нея преди заминаването си за фронта.

Даша получава известие, че Телегин е изчезнал безследно и започва работа като медицинска сестра. Междувременно, Катя се завръща в Русия и се събира със съпруга си в Москва. Там една вечер Смоковников довежда в дома им Рощин (Николай Гриценко). В това време Телегин е в плен и след бунт, предизвикан от самоубийството на един руски офицер, е изправен пред трибунал, от който смята да избяга. Катя също започва работа като медицинска сестра. Рощин зачестява посещенията си в дома на сестрите. Настъпва 1917 година. Една вечер Рощин пристига, за да се сбогува с Катя преди постъпването си в армията и те признават чувствата си един на друг. Избягалият Телегин пристига в Москва и намира Даша в болницата.

Телегин заминава за Петербург, където се провеждат многолюдни демонстрации. По време на Февруарската революция, Даша и Телегин са в Москва, където стават свидетели на заседанията на Съвета на работническите депутати. Двамата се оженват и се нанасят в полупразен апартамент в Петербург. В това време, Смоковников е на фронта, където агитира войниците да се разбунтуват и е екзекутиран. След погребението, Катя изпада в дълбока депресия и само неочакваната поява на Рощин я спасява от самоубийство. По-късно, в Петербург сестрите шпионират Рощин, който пристига на прощална вечеря, преди постъпването си в доброволческия отряд. Даша съобщава на Телегин, че очакват дете, а по разбунтувалия се Петербург маршируват матроси.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

„Осемнайсета година“[редактиране | редактиране на кода]

„Осемнайсета година“ (на руски: Восемнадцатый год) е втория филм от трилогията, заснет през 1958 година.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

1918 година. В заснежения и лишен от провизии Петербург, Телегин среща работника Рубльов (Сергей Яковлев) на поредния съветски митинг. В студения апартамент, Даша преживява тежка депресия от загубата на детето си. Тя решава да се раздели с Телегин, който и без това заминава за Кубан, за да воюва на страната на Съветите.

Катя заминава за Ростов на Дон и във влака среща Алексей Красилников (Леонид Пархоменко), който е служил заедно с Рощин. Пристигнала там, Катя се скарва с Рощин и намира подслон при друг негов колега от армията, Тьоткин (Павел Винников). Рощин успява да се добере до позициите на Бялата армия, където се запознава с поручик Оноли (Михаил Козаков). Белите се опитват да превземат Екатеринодар, но в навечерието на атаката загива техния водач, генерал Корнилов. Рощин постепенно осъзнава мерзостта на белите, а новите му приятели започват да го подозират в шпионаж в полза на болшевиките.

В степите, Телегин среща отново Рубльов, който е изпратен там като командир на отряд от Сорокин (Евгений Матвеев), главен болшевишки комисар. Двамата отиват в щаба за да търсят помощ за полка „Пролетарска свобода“, но получават отказ от Сорокин. В щаба цари анархия и безхаберие, но Сорокин бързо обуздава нравите на войниците.

Поручик Оноли прострелва Рощин в гърба. Комисар Гимза изпраща Телегин в щаба на главното командване на болшевиките с посланието, че Сорокин се превръща в диктатор. Оноли отива при Катя и съобщава за гибелта на Рощин. Тя напуска Ростов с влак, където се заговаря с един германец и му дава адреса си. По-късно влака е нападнат от хора на Махно (Виталий Матвеев) и Катя е взета в плен. На помощ и се притича Красилников и я освобождава. Оцелелият след стрелбата Рощин отива при Тьоткин за да търси Катя. Разбирайки, че тя си е тръгнала, той се отправя след нея в Екатеринослав.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

„Навъсено утро“[редактиране | редактиране на кода]

„Навъсено утро“ (на руски: Хмурое утро) е третия филм от трилогията, заснет през 1959 година.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хождение по мукам (фильм)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​