Храм на Зевс Олимпийски (Дион)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храм на Зевс Олимпийски
Ιερό Ολυμπίου Διός
The santuary of Zeus Olympios, Ancient Dion (6933396342).jpg
Общ изглед
Map of Dion.png
40.1714° с. ш. 22.4947° и. д.
Храм на Зевс Олимпийски
Местоположение в Дион
Вид на храма езически
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Дион
Време на изграждане IV век пр.н.е.
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние руини
Храм на Зевс Олимпийски в Общомедия

Храмът на Зевс Олимпийски или Олимпионът (на гръцки: Ιερό Ολυμπίου Διός, Ολυμπιείον) е археологически обект в античния македонски град Дион, Гърция.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Почитането на Зевс е изключително важно за местните жители,[2] тъй като той е покровителят на града - името Дион е форма на името Зевс. В града има и втори храм на божеството - посветен на Зевс Хипсистос. Историческите сведения сочат, че храмът е бил близо до Римския театър и откритите два надписа водят до идентификация на светилището. Храмът е разположен южно извън стените на града, между Елинистическия театър на запад и Римския театър на юг. Двата надписа са декрет на Филип V Македонски, с който се установява границата между Фере и Димитрия в Тесалия. Вторият надпис е резолюция на град Дион, датираща от края на IV век пр.н.е. И в двата надписа изрично се посочва, че трябва да бъде поставени в светилището на Зевс Олимпийски.[2]

Светилището първоначално е било свещена дъбрава. В елинистическия период дъбравата се превръща в храм. В 219 година храмът е опожарен и напълно разрушен от войските на Етолийския съюз по време на Съюзническата война, но по-късно е възстановен с материал от руините.[1]

В района не са провеждани мащабни разкопки. Разкрити са култови сгради, една стена, дълга над 100 метра, за която се смята, че е оградната стена на храма.[2] Колонада с централен портик отделя района на олтара от големия правоългълник на запад. Най-забележителната част на храма е монументалният олтар, който е бил дълъг 22 m. Пред него има три реда от 11 каменни плочи с бронзови халки, за които са били завързвани жертвените животни.[1] Сградите принадлежат към различни периоди от елинистическата епоха. Откритите базите на колони говорят за монументална сграда в дорийски стил.[2]

В светилището са били издигнати позлатени статуи на македонски царе[2] и е имало богати царски дарове, включително и бронзовата конна група, която Лизип подарява на Александър III Македонски след Битката при Граник в 334 г. пр.н.е.,[1] и която е пренесена в Рим в 148 г. пр.н.е. от Квинт Цецилий Метел Македоник след като Македония е превърната в римска провинция.[3] Открити са каменни стели с текстове на съюзни договори, царски заповеди, решения на Дионската община и много царски дарения. Освен двата надписа доказващи, че светилището е на Зевс Олмипийски са открити и договор между Филип V и Лизимахидите и началото на договор между цар Персей Македонски и Беотийския съюз. От статуите са оцелели само мраморният пиедестал на статуята на Касандър и част от пиедестала на статуята на Персей. Запазените надписи са изключително важен исторически източник за историята на Македонското царство и за административната организация на град Дион.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Sanctuary of Olymian Zeus. // Ancient Dion. Посетен на 2017-05-15.
  2. а б в г д е Ιερό Ολυμπίου Διός στο Δίον. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 2017-05-15.
  3. The Battle of the Granicus. // Megas Alexandros. Посетен на 2017-05-15.
     Портал „Македония“         Портал „Македония