Храм на Зевс Олимпийски (Дион)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Храм на Зевс Олимпийски
Ιερό Ολυμπίου Διός
The santuary of Zeus Olympios, Ancient Dion (6933396342).jpg
Общ изглед
Map of Dion.png
40.1714° с. ш. 22.4947° и. д.
Храм на Зевс Олимпийски
Местоположение в Дион
Вид на храма езически
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Дион
Време на изграждане IV век пр.н.е.
Съвременен статут недействащ храм
Съвременно състояние руини
Храм на Зевс Олимпийски в Общомедия

Храмът на Зевс Олимпийски или Олимпионът (на гръцки: Ιερό Ολυμπίου Διός, Ολυμπιείον) е археологически обект в античния македонски град Дион, Гърция.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Почитането на Зевс е изключително важно за местните жители,[2] тъй като той е покровителят на града – името Дион е форма на името Зевс. В града има и втори храм на божеството – посветен на Зевс Хипсистос. Историческите сведения сочат, че храмът е бил близо до Римския театър и откритите два надписа водят до идентификация на светилището. Храмът е разположен южно извън стените на града, между Елинистическия театър на запад и Римския театър на юг. Двата надписа са декрет на Филип V Македонски, с който се установява границата между Фере и Димитрия в Тесалия. Вторият надпис е резолюция на град Дион, датираща от края на IV век пр.н.е. И в двата надписа изрично се посочва, че трябва да бъде поставени в светилището на Зевс Олимпийски.[2]

Светилището първоначално е било свещена дъбрава. В елинистическия период дъбравата се превръща в храм. В 219 година храмът е опожарен и напълно разрушен от войските на Етолийския съюз по време на Съюзническата война, но по-късно е възстановен с материал от руините.[1]

В района не са провеждани мащабни разкопки. Разкрити са култови сгради, една стена, дълга над 100 метра, за която се смята, че е оградната стена на храма.[2] Колонада с централен портик отделя района на олтара от големия правоългълник на запад. Най-забележителната част на храма е монументалният олтар, който е бил дълъг 22 m. Пред него има три реда от 11 каменни плочи с бронзови халки, за които са били завързвани жертвените животни.[1] Сградите принадлежат към различни периоди от елинистическата епоха. Откритите базите на колони говорят за монументална сграда в дорийски стил.[2]

В светилището са били издигнати позлатени статуи на македонски царе[2] и е имало богати царски дарове, включително и бронзовата конна група, която Лизип подарява на Александър III Македонски след Битката при Граник в 334 г. пр.н.е.,[1] и която е пренесена в Рим в 148 г. пр.н.е. от Квинт Цецилий Метел Македоник след като Македония е превърната в римска провинция.[3] Открити са каменни стели с текстове на съюзни договори, царски заповеди, решения на Дионската община и много царски дарения. Освен двата надписа доказващи, че светилището е на Зевс Олмипийски са открити и договор между Филип V и Лизимахидите и началото на договор между цар Персей Македонски и Беотийския съюз. От статуите са оцелели само мраморният пиедестал на статуята на Касандър и част от пиедестала на статуята на Персей. Запазените надписи са изключително важен исторически източник за историята на Македонското царство и за административната организация на град Дион.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Sanctuary of Olymian Zeus. // Ancient Dion. Посетен на 2017-05-15.
  2. а б в г д е Ιερό Ολυμπίου Διός στο Δίον. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 2017-05-15.
  3. The Battle of the Granicus. // Megas Alexandros. Посетен на 2017-05-15.
     Портал „Македония“         Портал „Македония