Фере (Тесалия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фере.

Фере
Φεραί
Dodwell Pherae.jpg
Фере, 1821 г.
Greece relief location map.jpg
39.3836° с. ш. 22.7464° и. д.
Фере
Местоположение в Гърция
Информация
Страна Флаг на Гърция Гърция
Териториална единица дем Ригас Фереос
Местоположение Велестино

Фере или Фера (на старогръцки и катаревуса: Φεραί, четено съответно Ферай и Фере, на новогръцки димотики: Φερές, Ферес) е античен гръцки град, разположен в областта Тесалия на мястото на днешния град Велестино, Гърция.

Митология[редактиране | редактиране на кода]

Според митологията Фера основана от цар Ферес, който избягал от Йолк, след като неговия полубрат Пелий завзел трона. Ферес е наследен от сина си Адмет, чиято жена Алкеста (Алкестида) умряла вместо него и била спасена от царството на Хадес от Херкулес. Ферейците заедно с йолкците, участват в Троянската война начело с царя си Евмел.

История[редактиране | редактиране на кода]

Фере по време на Пелопонеската война е съюзник на Древна Атина, макар политическият режим в града да е аристокрация. Към края на войната Ликофрон сваля аристократичното управление, установява тирания и се опитва да наложи контрол над цяла Тесалия. Ликофрон напада Лариса и другите тесалийски градове, които му се противопоставят съюзявайки се и образувайки тесалийска лига (404 г. пр. Хр.). През 395 г. пр. Хр. Ликофрон води нова кампания срещу Лариса, управлявана от Медий, вероятно член на Алевадите. Ликофрон печели помощта на Спарта, а Медий иска помощ от Атина. С атинска подкрепа Медий завзема град Фарсала и продава жителите му в робство.

В 395 г. пр. Хр. Медий се съюзява с беотийците срещу Спарта. Спартанският военачалник Агезилай тръгва на следната година към Азия. Медий му препречва пътя, но е разбит от Агезилай. Фарсала е възстановена и начело с тирана Полидам става вторият по значимост град в Тесалия след Фера.

След Ликофрон във Фере управлява тиранът Язон, вероятно негов син. Язон, енергичен и ловък владетел, се опитва да наложи контрола си върху цяла Тесалия и дори върху цяла Гърция. Язон успява да наложи избирането си за тагос на Тесалия и застава начело на силна войска от 6000 конници и 10 000 хоплити и подчинява градовете в областта. Последен и Фарсала на Полидам признава хегемонията на Язон и силата му нараства на 8000 конници и 20 000 хоплити. Язон сключва договор с Алцет I от Епир и с Аминтас II от Македония. От 371 г. пр.н.е. влиза в съюз с Тива срещу Спарта.

В 370 г. пр. Хр. Язон е убит и е наследен от братята си Полифрон и Полидор, но скоро Полидор убива Полифрон и става едноличен владетел на Фера и Тесалия. Полидор управлява жестоко - Полидам от Фарсала и други съперничещи му тирани, като този на Лариса са екзекутирани.

Полидор е убит от Александър - негов брат или племенник, който се оказва още по-жесток тиран. Алевадите и други благородни родове са преследвани. Младият македонски цар Александър II, син на Аминта, нахлува в Тесалия, разбива ферейците и окупира Лариса и Кранон, но скоро е принуден от вътрешни безредици да се оттегли. Александър се връща на власт в Тесалия, но някои тесалийски градове искат помощ от Тива и в 369 г. пр. Хр. Пелопид нахлува в Тесалия и окупира Лариса и други градове.

На следната 368 г. пр. Хр. Пелопид е нападнат в Лариса от Александър Ферейски, който иска помощ от Атина. Пелопидите си осигуряват подкрепата на Македония и Персия и постепенно Тива започва да играе водеща роля в Гърция. В 366 г. пр. Хр. тиванецът Исмений нахлува в Тесалия, но е пленен от Александър Ферейски. Но експедиция на Епаминонд в 365 г. пр. Хр. разбива Александър и след още две неуспешни за него сражения, той е принуден да признае тиванската хегемония.

След смъртта на Епаминонд при Мантинея в 362 г. пр. Хр. Александър Ферейски си възвръща властта в Тесалия. В 359 г. пр. Хр. Александър е убит и наследен от брата на жена си Тисифрон, а по късно от брат му Ликофрон II. В 353 г. пр. Хр. Филип II Македонски нахлува в Тесалия като съюзник на Лариса. Ликофрон го отблъсква с помощта на фокидците, но на следващата година е разбит в битка на крокусово поле, Фера е обсадена и се предава.

Филип установява във Фера демокрация и дава на полиса формална независимост. В 344 г. пр. Хр. избухва въстание, начело с представители на рода на старите тирани и Филип установява гарнизон във Фера и Тесалия е окончателно подчинена на Македония.

В 191 г. пр. Хр. Фера е завладяна от Римската република.

Днес[редактиране | редактиране на кода]

Днес от Фера са запазени предимно градските стени. Демът, чийто център е Велестино се нарича Фера.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((el)) Страница за археологическите разкопки при Фера