Христина Мирчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христина Мирчева
български историк
Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Образование Софийски университет
Работила в Софийски университет
Титла професор

Христина Илиева Мирчева е български историк, професор в Софийския университет.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 9 септември 1938 г. в София. През 1961 г. завършва история със специализация по Нова и най-нова история и архивистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1961 – 1962 г. е учител по история в Смолян, а през 1962 – 1963 г. в София. В периода 1968 – 1970 г. е редовен докторант по Нова и най-нова обща история в Софийския университет. От 1971 г. е асистент в същата катедра, а през 1973 г. става кандидат на историческите науки с изследването си „Великобритания и Суецката криза (юли-ноември 1956 г.)“. От 1973 г. е главен асистент, а през 1980 г. става доцент с труда си „Създаване и разширяване на Северноатлантическия блок (1949 – 1955 г.)“. От 1987 г. до 1989 г. е декан на Историческия факултет на Софийския университет.[2] Член е на Aкадемичния съвет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и на Факултетния съвет на Историческия факултет. Умира на 27 септември 2016 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научните ѝ интереси са в сферата на новата и най-новата световна история, международните отношения след Втората световна война, проблемите на обучението по нова и най-нова история, Близкия Изток.[1] По-значими нейни трудове са:[2]

  • „Възникването на атлантизма и неговата военно-политическа стратегия (1945 – 1949)“ (1976)
  • „История на международните отношения след Втората световна война“ (1987)
  • „История на Съвременния свят“ (1995)
  • „Близък изток. Интереси, амбиции и конфликти (1948 – 1988)“ (1996)
  • „Съвременна история. Светът в историята на XX век“ (1999)
  • „Югоизточна Азия. Традиции и съвременност“ (2001)
  • „История на международните отношения в най-ново време“ (2002)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в In Memoriam. // Софийски университет, 27 септември 2016 г. Посетен на 28 септември 2016 г. (на български)
  2. а б в Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 201.