Христо Гушлев
| Христо Гушлев | |
| български революционер | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Христо Гушлев, известен като Гучо[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гушлев е роден в 1869 година в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес Йеропиги, Гърция. Получава основно образование. Става член на ВМОРО в 1899 година. В 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на наказателната чета, която според Васил Чекаларов представлява:
| „ | .. наказателна полиция да следи всички престъпления, предателите, дезертьорите въстаници, крадците и каквито наказания се предпишат, да ги изпълнява тая чета. | “ |
Участва в превземането на Невеска, а след това наказва дезертьорите в Корещенския подрайон.[2]
След въстанието емигрира в Свободна България и се установява във Варна. През юни 1904 година се завръща в Костурско със Стерьо Стерьовски. През септември същата година загива в сражение с гръцки андарти в 1904 година между селата Ощима и Търнава.[3][4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 31.
- ↑ Колектив, „Илинденско-Преображенското въстание 1903“, Военно издателство, 2003 година, стр.35
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 110.
