Христо Маринов (географ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Маринов.

Христо Маринов
български учен
Роден
Починал
1998 г. (76 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеография
Работил вСтопанска академия „Д. А. Ценов“
Известен сТеория за екологизация на производството в България.
Оптимизация на териториалното разположение на производствените сили.

Христо Илиев Маринов е български географ, професор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в на 5 януари 1921 г. в Ушинци. През 1945 г. завършва география в Софийския университет. От 1951 г. е доктор по география, избран е за професор по икономическа география през 1962 г. В периода 1960 – 1962 г. е заместник-ректор на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов.

Основоположник е на теорията за екологизация на българското производство, екофуторология, екологически експертизи и прогнози. Неговият основен принос е в областта на оптимизирането на териториалното разположение на производителните сили. Основател на Българското екологическо дружество, 1985 година и на екофорума Свищов-Еко. Съосновател на славянския университет в България и декан на факултета по екология към него.

Почива през 1998 г.

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Икономическа география на страните. Учебник за учителските институти. Част 1“ (1958)
  • „Икономическа география на Съветския съюз и страните с народна демокрация“, в съавторство (1958)
  • „Кратък курс по икономическа география на страните“, в съавторство (1965)
  • „Прогнозирано, но опасно еколого-икономическо бъдеще“ (1994)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2717-2720.