Христо Маринов (географ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Маринов.

Христо Маринов
български учен
Роден
Починал
1998 г. (76 г.)
Научна дейност
Област География
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Работил в Стопанска академия „Д. А. Ценов“
Известен с Теория за екологизация на производството в България.
Оптимизация на териториалното разположение на производствените сили.

Христо Илиев Маринов е български географ, професор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в на 5 януари 1921 г. в Ушинци. През 1945 г. завършва география в Софийския университет. От 1951 г. е доктор по география, избран е за професор по икономическа география през 1962 г. В периода 1960-1962 г. е заместник-ректор на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов. Основоположник е на теорията за екологизация на българското производство. Неговият основен принос е в областта на оптимизирането на териториалното разположение на производителните сили. Почива през 1998 г.

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Икономическа география на страните. Учебник за учителските институти. Част 1“ (1958)
  • „Икономическа география на Съветския съюз и страните с народна демокрация“, в съавторство (1958)
  • „Кратък курс по икономическа география на страните“, в съавторство (1965)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2717-2720.