Христо Тантилов
| Христо Тантилов | |
| български хирург-ортопед | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | 1944 г.
|
| Националност | българин |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Петър Тантилов |
Христо Марков Тантилов е български хирург-ортопед и общественик.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1871 г. в Карлово. Баща му – Марко (Матьо) Пенчев Тантилов е Карловски учител и народен будител.[2] Негов брат е офицерът Петър Тантилов. Завършва медицина в Монпелие, Франция. Темата на докторската му теза е „Принос към изучаване впръскването в големи количества на солен разствор при лекуването на инфекции и интоксикации“. През 1905 г. специализира ортопедия във Виена, а през 1910 г. в Берлин. Участва в Първата световна война като запасен санитарен поручик, началник на 2-ра етапна болница. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За военна заслуга“, ІV степен.[3] Работи като ординатор на д-р Асен М. Петров в Хирургическото отделение (Първа хирургия) на Александровска болница, завеждащ Хирургично отделение при Софийската дивизионна болница, началник на Хирургическо-ортопедичното отделение към Александровска болница. Член и секретар на Висшия медицински съвет, подпредседател на Софийския лекарски клон на „Дружеството за борба против туберкулозата“ и други. Умира през 1944 г.[1]
Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на редица научни и научнопопулярни статии: „Принос към историята на медицината в България“, „Начални прояви и развой на медицината в България през вековете“, „Исторически данни и хронология на чумните епидемии в България от 1239 до 1838“; „Нашият национален план за борба против туберколозата“, „Наставление за предпазване от туберколозата“ и други.[1]
Личният му архив се съхранява във фонд 1487К в Централен държавен архив. Той се състои от 54 архивни единици от периода 1881 – 1972 г.[1]
