Хуана Инес де ла Крус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
сестра Хуана Инес де ла Крус
Sor Juana Inés de la Cruz
мексиканска писателка
Портрет от Мигел Кабера
Портрет от Мигел Кабера

Родена
Починала
17 април 1695 г. (43 г.)
Мексико, Нова Испания
Погребана Мексико, Мексико

Религия католицизъм
Научна дейност
Област Математика
Подпис Firma de Juana Inés de la Cruz.jpg
сестра Хуана Инес де ла Крус в Общомедия

Монахинята Хуана Инес де ла Крус (на испански: Sor Juana Inés de la Cruz) или сестра Хуана (12 ноември 1648/165117 април 1695) е поетеса, философка, математичка[1] и мистичка[2] от Нова Испания (колония в Испанска Америка), предшественичка на борбата за правата на жените[3].

Име[редактиране | редактиране на кода]

Сестра Хуана е известна и с пълното си име Хуана Инес де ла Крус де Асбахе/Асуахе и Рамирес де Сантияна (Juana Inés de la Cruz de Asbaje (o Asuaje) y Ramírez de Santillana). Рожденото ѝ име е Хуана Инес Рамирес де Сатияна (Juana Inés Ramírez de Santillana).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1651 (според други биографи през 1648) г. в семейство на баскски морски капитан и местна креолка в градчето Сан Мигел де Непантла, близо до град Мексико, тогава столица на колонията Нова Испания в Америка.

Тя е дете чудо. Започва да пише на 3 години, на 8 съчинява религиозно съчинение, на 12 вече е изучила латински, а на 13 е приета в двора на вицекраля. Там е свикана специална комисия от 40 учени, която да установи дали необикновената ѝ ранна образованост „се дължи на положен труд или на откровение свише“. В този изпит, по думите на вицекраля, Хуана Инес напомня на „кралски галеон, обкръжен от дребни лодчици“. Сестра Хуана е изключително красива и начетена, което спечелва влиятелното внимание на високите класи.

Все пак на 19 години тя напуска бляскавия дворцов живот и постъпва в манастир, за да избегне женитба, която ще я лиши от литературните и научни занимания.[4] Тя превръща килията си в културно средище, продължава да пише.

Феминизъм[редактиране | редактиране на кода]

Тя е силен поддръжник на правата на жените, което днес назовават феминизъм. В поемата „Редондиля“ („Redondillas“) защитава правото на жените да бъдат уважавани хора. В „Упорити мъже“ („Hombres necios“) критикува сексизма от онова време, осмивайки лицемерието на мъжете, които публично осъждат проститутките, но в усамотение плащат на жени да правят точно това, което малко преди това са нарекли погнуса в очите на Бога.

Бисексуалност[редактиране | редактиране на кода]

Хуана Инес има много романтични, любовни и еротични поеми, като освен поемите си към мъже, тя е писала пламенни поеми към жени. [5]

Спор с църквата[редактиране | редактиране на кода]

Нейното 'мислене в стил говорене на високо' е било особено опасно за надигащата се тогава Контрареформация. Който разпитвал и поставял под въпрос социалните норми и еклесиастка догма е можел да бъде определен от Църквата за еретик и зареди това подложен на инквизиция поради несправедливи обвинения от страна на Римокатолическата църква, така заточвайки в мълчание модерните мислители, карайки ги насила да се разкаят и покаят, или им е отнемала имоти, също и на семейството, измъчвала ги е, заточвала ги, затваряла ги в затвор и ги убивала.

Нещата стават напечени през 1690 г., когато е публикувано писмо, което атакува сестра Хуана заради нейния интерес към науката, предполагайки, че тя трябва да се отдаде на леко и неангажиращо богословие.

В същото време властни представители на испанския двор са нейни ментори и тя е широко четена в Испания, като е наричана Десетата муза. Тя е провъзгласена за най-известния поет в завоювания американски континент. Нейна работа е публикувана с първата печатна преса на американския континент в Мексико Сити.

В отговор на духовенството, което търси начин да я укори, сестра Хана пише писмо, наречено „Отговор до Сестра Филотея“, в което защитава правото на жените на образование, което желаят. Католическата църква чрез архиепископа на Мексико се включва към други официални власти в осъждането на сестра Хуана в „своенравие.“

След 1693 г. сестра Хуана престава да пише заради риска от по-нататъшна цензура на Църквата. По-късно продава всичките си книги (4000 тома), музикалните си инструменти и научни инструменти, а Инквизицията изгаря всички нейни книги. Само някои нейни книги са запазени, известни като „Пълни съчинения.“

Според Октавио Пас творчеството на сестра Хуана е спасено от жената на вицекраля. Някои автори спекулират, че тези 2 жени били любовници.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пол Андерсън, „Невести на копнежа“, Изд. „Еднорог“, 2009 [6]

Преводите на стихове от сестра Хуана на български език са от известния поет Валери Петров.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.peterlang.com[неработеща препратка]
  2. Животът на Хуана Инес де ла Крус, в. „Новинар“, 30 януари 2009 г.
  3. „За една поетеса изпреварила века си“, Валери Петров Архив на оригинала от 2011-01-12 в Wayback Machine., сп. „Пламък“, брой 5 – 6, 01.05.2002 г.
  4. По онова време женският манастир е единственото убежище, където жените могат да получат необходимото образование. Във времето на Хуана не само, че не е имало образовани момичета, но според испанските прелати това било смятано за тъмна работа на дявола.
  5. Sor Juana Inés de la Cruz, 1648 – 1695, Selected Works
  6. www.pe-bg.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Juana Inés de la Cruz“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​