Хуан Ягуе
| Хуан Ягуе | |
| испански генерал | |
 | |
| Звание | генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1907 – 1952 |
| Служи на |  Кралство Испания (1907 – 1931) Втора испанска република (1931 – 1936) Франкистка Испания (1936 – 1952) |
| Род войски | Испанска армия Испански легион |
| Битки/войни | Рифска война Гражданска война в Испания |
| Награди |  Военен медал |
| Дата и място на раждане |
Сан Леонардо, Кралство Испания |
| Дата и място на смърт | 29 октомври 1952 г.
|
| Хуан Ягуе в Общомедия | |
Хуан Ягуе Бланко (на испански: Juan Yagüe Blanco) е испански генерал от Гражданската война в Испания. Става известен като „Касапина от Бадахос“ (Carnicero de Badajoz), след като нарежда хиляди да бъдат убити, включително ранените в болницата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Син е на лекар, записва се от малък в пехотната академия на Толедо, където Франсиско Франко му е съкадет. Двамата едновременно служат в Африка, където Ягуе е ранен няколко пъти и получава отличия.
Повишен в подполковник през 1932 г. Заедно с Франко и генерал Едуардо Лопес Очоа, помага за потушаването на работническа стачка в Астурия, използвайки марокански редовни войници и легионери през 1934 г. Силен ранен поддръжник на испанската фаланга и близък личен приятел на Хосе Антонио Примо де Ривера.
Гражданска война в Испания
[редактиране | редактиране на кода]Когато Нисето Алкала-Самора е заменен като президент на републиката от левия Мануел Асаня на 10 май 1936 г., група офицери от испанската армия, включително Ягуе, Емилио Мола, Франко, Гонсало Кейпо де Ляно и Хосе Санхурхо, започват да кроят заговор за свалянето на демократично избраното правителство на Народния фронт. Така избухва въоръжено въстание, което прераства в Испанската гражданска война на 17 юли 1936 г.
Силите на Ягуе се разбунтуват в Сеута, преди да пресекат Гибралтарския проток, за да се съберат с националистическите сили в Севиля, водени от Кейпо де Ляно. Ягуе напредва на север, като първо превзема Мерида, преди да атакува Бадахос с 3 000 войници на 14 август 1936 г. Водят се ожесточени улични боеве, когато националистите навлизат в града. Силите му в крайна сметка поемат контрол над Бадахос, като и двете страни понасят особено тежки загуби.
Под ръководството на Ягуе стотици затворници, военни и цивилни, са убити или екзекутирани в Бадахос по време на клането в Бадахос.[1][2][3][4]
Преди да напусне града, Ягуе е попитан от американския журналист Джон Т. Уитакър за причината да избие 10% от населението на града и той отговоря:
„Разбира се, че ги застреляхме“, каза ми той. „Какво очакваш? Трябваше ли да взема 4 000 червени със себе си, докато моята колона напредваше, надбягвайки се с времето? Очакваше ли се да ги пусна и да оставя Бадахос отново да стане червен?“
— Хуан Ягуе до Джон Т. Уитакър[5][6][7][8]
След това Ягуе е повишен в полковник и напредва към Мадрид, превземайки Трухильо, Навалморал де ла Мата и Талавера де ла Рейна, но не успява да превземе столицата. Той участва в Арагонската офанзива и завзема контрола над Белчите, Каспе и Лерида. Също играе водеща роля в победата на националистите при Ебро. През май 1938 г. Ягуе е отстранен от командването си и затворен за неразумни забележки, които прави при реч в Бургос, критикувайки Франко. След седмици се завръща на фронта. Твърди се, че е единственият командир на испанските сили, когото Легионът Кондор уважава.[9] Ягуе никога не показва паника, дори когато врагът е близо, и успява бързо да коригира плановете за битката, за да отговори на променящите се обстоятелства.
След войната
[редактиране | редактиране на кода]След разпадането на Втората испанска република през 1939 г. Ягуе е повишен в генерал-майор и назначен за министър на военновъздушните сили от генерал Франко. Произведен в генерал-лейтенант през 1942 г. и посмъртно е повишен в главнокомандващ.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rafael Tenorio, Las matanzas de Badajoz (Spanish) Архив на оригинала от 7 септември 2006 в Wayback Machine..
- ↑ Mario Neves (1986) "La matanza de Badajoz. Crónica de un testigo de uno de los episodios más tragicos de la guerra civil de España". Salamanca, Editora Regional de Extremadura.
- ↑ Jay Allen (30 August 1935) "Slaughter of 4000 at Badajoz, City of Horrors", Chicago Tribune.
- ↑ Robert Payne (1962) "The Civil War in Spain, 1936-1939". New York, Putnam.
- ↑ De Madariaga, Maria Rosa. Los moros que trajo Franco ... La intervención de tropas coloniales en la guerra civil, Ediciones Martínez Roca. Barcelona. 2002. pp. 299-300
- ↑ Julía, Santos; Casanova, Julián; Solé y Sabaté, Josep Maria; Villarroya, Joan; Moreno, Francisco. Victimas de la guerra civil. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. 1999. p. 76.
- ↑ Espinosa, Francisco. La columna de la muerte. El avance del ejército franquista de Sevilla a Badajoz. Editorial Crítica. Barcelona. 2003. p. 491.
- ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. p. 121
- ↑ Antony Beevor, The Spanish Civil War
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Juan Yagüe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |