Хъмкане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пърхащо с криле колибри

Хъмкането е звук, издаван чрез издаване на безмълвен тон със затворена уста, принуждавайки звука да излиза от носа. Да си хъмкаш означава да произведеш такъв звук, често с мелодия (безмълвно тананикане). Също така се свързва с вглъбеното усвояване съпроводено с възгласахмм“.

Хъмкането има определен тембър (или качество на звука), обикновено монотонен или с леко вариращи тонове. Има и други подобни звуци, които не се произвеждат от човешко пеене, които също се наричат хъмкане, като звука, произвеждан от работещи машини, като микровълнова фурна или от насекомо по време на полет (жужене).

Колибрито (на английски: hummingbird) е кръстено на звука, който птицата издава в полет (пърхане), който звучи като хъмкане.

Вид пумпал (на английски: humming top) също е кръстен на хъмкащия звук, който издава при въртене.

Механика[редактиране | редактиране на кода]

Хъмкането от хората се създава от резонанса на въздуха в различни части на проходите в главата и гърлото, при дишане. Хъмкането, което колибри създава, също се създава от резонанса: в този случай от преминаването на въздух срещу крилата при действията на летене, особено при зависване.

Хъмкането в човешката еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Джоузеф Джордания (Йосиф Жордания на грузински) предполага, че хъмкането е могло да играе важна роля в ранната еволюция на човека (хоминидите) като контактни обаждания.[1] Много социални животни издават на пръв поглед безразборни и неясни звуци (като пилешко писукане), когато се извършват ежедневни действия (препитание, хранене). Тези звуци имат две функции: (1) да уведомят членовете на групата, че са от роднина и няма опасност, и (2) в случай на поява на някакви признаци на опасност (подозрителни звуци, движения в гората) животното, което първо забелязва опасността, спира да се движи, спира да издава звуци, остава мълчаливо и гледа в посока на знака за опасност. Останалите животни бързо следват примера и много скоро цялата група мълчи и сканира околната среда за възможната опасност. Чарлз Дарвин е първият, който забелязва това явление при дивите коне и говедата.[2] Джоузеф Джордания предполага, че за хората, както и за много социални животни, мълчанието може да бъде знак за опасност и затова нежното хъмкане и музикалните звуци отпускат хората (вижте използването на нежна музика в музикотерапията и приспивните песни).[3]

Хъмкането в езика[редактиране | редактиране на кода]

В Pirahã, единственият оцелял диалект на езика Мура (Амазония, Бразилия), има специален регистър на речта, който използва само хъмкане, без звуково освобождаване.[4]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Хъмкането често се използва в музиката от жанрове, от класически (например, прочутия хор в края на второ действие на Мадам Бътерфлай на Джакомо Пучини) до джаз и R&B.

Друга форма на музика, получена от основното хъмкане, е вид свиркане (на английски: humwhistle). Народното изкуство, известно още като „свирещо хъмкане“ (на английски: whistle-hum), създава едновременно висок и нисък тон. Двутоналният звук е свързан с „field holler“, „гърлено пеене“, и „йодлер“ в музиката.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jordania, J. (2009). Times to Fight and Times to Relax: Singing and Humming at the Beginnings of Human Evolutionary History. Kadmos, 1, 272 – 277
  2. Darwin, Charles. (1871). Descent of Men. 2004:123
  3. Jordania, Joseph (2010). Music and Emotions: humming in Human Prehistory (proceedings of the International Symposium on Traditional Polyphony, held in Tbilisi, Georgia in 2008
  4. benjamins.com
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Humming“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.