Цар Борисов лопен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цар Борисов лопен
Червена книга на България
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Lamiales
семейство: Scrophulariaceae Живеничеви
род: Verbascum Лопен
вид: Verbascum
tzar-borisii
Цар Борисов
лопен
Научно наименование
Уикивидове Verbascum tzar-borisii

Цар Борисов лопен (Verbascum tzar-borisii) е ендемичен за България вид лопен разпространен само в отделни находища на южната част на област Варна. В Червената книга на България растението е вписано като Критично застрашен вид.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в Североизточна България в района на Сиври тепе и съседен хълм край град Девня и Венчански дюз до съседното село Венчан. Известното находище до град Белослав вероятно е изчезнало. Среща се на надморска височина до около 300 m. Обитава твърде специфичен хабитат представен от отворени тревни съобщества на мергелни склонове с каменисти излази. Видът е със слаба конкурентна способност и се среща в крайно бедни на хранителни вещества, сухи, слънчеви места[2].

Описание на вида[редактиране | редактиране на кода]

Цар Борисовият лопен е многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла изправени, високи 40 – 70 cm, бялонаплaстени. Листата са розетковидни, широколанцетни, дълги 7 – 15 cm, широки 2,5 – 4 cm, едроназъбени понякога оголяващи по горната повърхност. Стъбловите листа намаляват нагоре по височина. Съцветията са метлици, цветовете са групирани по 2 – 3. Венчето е с диаметър от 20 – 25 mm, бледожълто, отвън гъсто разклоненовлакнесто. Тичинките са пет на брой, а тичинковите дръжки жълтеникави, с дълги бели папили, прашниците светложълти, бъбрековидни. Плодът е 4 – 5 mm дълга яйцевидна кутийка. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Мерки за защита на вида[редактиране | редактиране на кода]

Известни са четири популации, а заеманата от тях площ е под 1,5 km2. Популациите на хълмовете край Девня наброяват около 700 – 850 и съответно 150 – 170 индивида, а числеността на двете популации на Венчански дюз – около 1000 растения. Характерен е много ниския процент цъфтящи индивиди – 1 – 5%. Заплаха за вида представляват ограниченото разпространение и екстремните условия на местообитанието както и опитите за залесяване от хората на хълмовете.

Източници[редактиране | редактиране на кода]