Цветан Тодоров (езиковед)
| Цветан Тодоров | |
| български езиковед | |
| Роден |
3 декември 1899 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 декември 1899 година в Лом. На 16 септември 1926 година е назначен за кандидат-учител по български в Първа мъжка гимназия в София, а на 1 декември 1926 година е преместен в Трета девическа гимназия.[1] Преподава в Софийския университет и участва в съставянето на първото издание на „Български тълковен речник“.[2] От 1946 година е член-кореспондент на Българската академия на науките.[3] От 1953 до 1962 година чете в университета лекции по старобългарски език и славянска етнография и ръководи фолклорната секция в Етнографския институт, а през периода 1958 – 1962 година е директор на института.[2] От 1959 година до смъртта си ръководи секцията в Института за български език, която започва разработването на „Речник на българския език“.[2]
Цветан Тодоров умира на 31 януари 1962 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 70.
- 1 2 3 Майнд Принт. Цветан Тодоров // Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. София, Майнд Принт, 2018, [1936]. ISBN 9786197282108. с. 5.
- ↑ old.cl.bas.bg
|
