Цигански барон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цигански барон
Johann Strauss operetta Der Zigeunerbaron 1885.png
Афиш от 1885 г.
Композитор Йохан Щраус (син)
Либретист Игнац Шницер
Основа Сафи“ от Мор Йокаи
Жанр оперета
Действия 3
Премиера 24 ноември 1885 г.
„Театър ан дер Вин“
Цигански барон в Общомедия

„Цигански барон“ (на немски: Der Zigeunerbaron) е оперета в 3 действия от австрийския композитор Йохан Щраус (син).

История[редактиране | редактиране на кода]

Написана е през 1885 г. Премиерата на оперетата се състои във виенския „Театър ан дер Вин“ (букв. „Театър на река Виен“) на 24 ноември 1885 година. Постига световен успех. Тя е най-популярната оперета на автора след „Прилепът“. Първото изпълнение в България е в София, Свободния театър, 1921 г.

Литературна основа на либретото става новелата „Сафи“ на известния унгарски писател Мор Йокаи (1825 – 1904), написана във връзка със съкровището от Над Сент Миклош. С негово съгласие композиторът поръчва либретото на драматурга Игнац Шницер (1839 – 1921). Той иска да напише лирична опера за придворния театър, но Шницер и Йокаи сключват договор с оперетния театър, което налага промени в характера на музикалната композиция.

Огромна роля играят в нея циганските и унгарските мелодии и характерните за тях ритми. В основата на оперетата е стихията на песенността, ритмите на валса, полката, марша, чардаша.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Основната тема на оперетата е за човешкото достойнство и побеждаващата любов, националната гордост и стремеж към свобода.

Място на действието е район на границата между Унгария и Румъния, между реките Дунав и Черна – Темешвар (или Тимишоара на румънски).

Земевладелецът Баринкай е изгонен от родния си край заради връзките му с другоземци. След 20 г. неговият син Шандор пристига от чужбина в родния край. Наследственият му бащин замък е превърнат в руини и там се е разположил цигански табор.

Шандор се опитва да ухажва дъщерята на местния богат търговец на свине Жупан, но тя го отблъсква заради бедността му. Той се сприятелява с циганите, става техен предводител и се влюбва в прекрасната млада циганка Сафи. Накрая се изяснява, че Сафи не е циганка, а е дъщеря на турски паша, управлявал Унгария.

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

  • Шандор Баринкай – син на богат земевладелец, изгонен от Унгария
  • Коломан Жупан – търговец на свине
  • Арсена – дъщеря на Жупан
  • Людовико Карнеро – комисар на комисията по съблюдаване на местните обичаи
  • Мирабела – домоуправителка на Жупан, жена на Карнеро
  • Отокар – служител на Жупан, син на Карнеро и Мирабела
  • Чипра – стара циганка
  • Сафи – дъщеря на турски паша, осиновена от Чипра
  • граф Омонай – командир на хусарски отряд
  • Пали – стар циганин

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цигански барон“ – съветски телевизионен музикален филм, поставен в киностудията „Лентелефильм“ от режисьора Виктор Окунцов през 1988 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Цыганский барон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.