Чаиркьойски отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Чаиркьойски отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Чаиркьойският отряд е създаден през юли 1877 г. на основата на части на XI- а Армейски корпус. Първаначално е наименуван Северен отряд. Към началото на септември се състои от 6 батальона, 8 ескадрона и 3 батареи. Всичко до 6000 войника. Началник на отряда е генерал-лейтенант Сергей Татишчев, заменен от 23 септември / 5 октомври от генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен.

Отряда действа на Източния фронт на стика между Русчушкия отряд и Османпазарския отряд. Заема позиции в района на с. Чаиркьой (дн. с. Камен) срещу Източонодунавската османска армия. Прикрива пътя Разград - Велико Търново. Участва в Битката при Чаиркьой, след която е преименуван в Чаиркьойски отряд.

В средата на декември, след превземането на Плевен е усилен до 39 000 войника и 156 оръдия. Настъпателните действия на Северния отряд през заключителния етап на войната след преминаване на Стара планина през Твърдишкия проход, извеждат частите в Южна България. Тук допринася за разкъсване и изолиране на османските сили. Освобождава Сливен и Бургас.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 162