Чапултепекски замък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чапултепекски замък
Castillo de Chapultepec
Изглед към замъка от изток
Изглед към замъка от изток
Карта
Местоположение в Мексико, Мексико, Miguel Hidalgo, Chapultepec, Primera Sección del Bosque de Chapultepec
Информация
Страна Мексико
Терит. единицаФедерален столичен окръг
Местоположениегр. Мексико Сити
Стилнеоромантизъм, неокласицизъм, неоготика
АрхитектЕлеутерио Мендес, Рамон Крус Аранго, Юлиус Хофман, Карл Ганголф Кайзер, Карлос Шафнер
Строителствоок. 1785 – 1863 г.
Известни обитателиИмператор Максимилиан I и императрица Карлота
Чапултепекски замък в Общомедия

Чапултепекският замък (на испански: Castillo de Chapultepec, Кастильо де Чапултепек) е замък в град Мексико Сити, намиращ се на върха на хълма Чапултепек. Името „чапултепек“ идва от думата chapoltepēc, която означава „върху хълма на скакалеца“ на нахуатъл.

Намира се в средата на парка „Чапултепек“ на надморска височина от 2325 м. Хълмът е бил свещено място за ацтеките и сградите, намиращи се на върха му, са имали няколко приложения през годините, например военна академия, императорска резиденция, президентски дворец, обсерватория, а в наше време там е Националният исторически музей.

Основан през 1785 г. от вицекрал Бернардо де Галвес (чието име е тексаският град Галвестън). Поради прекомерни разходи строителството е преустановено и кралят наредил двореца да бъде продаден на търг. Купувачите са били открити едва през 1806 г. Това са градските власти на Мексико Сити. Дворецът окончателно се обитава през 1833 г., когато тук се намира военна академия. В същото време към сградата е добавена наблюдателната кула „Високият рицар“ (caballero alto).[1]

Това е единственият замък в Северна Америка, приютявал монарси – мексиканския император Максимилиан I и жена му императрица Карлота (Шарлота) Белгийска, по време на Втората мексиканска империя (1864 – 1867 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Громико, Андрей. Чапультепекская конференция // История дипломатии /. Москва, Политиздат, 1975. с. С. 610 – 616. – 752 с.