Черна каня
| Черна каня | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||
 Уязвим[2] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Boddaert, 1783 г. | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Черна каня в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Черната каня (Milvus migrans) е дневна граблива птица, срещаща се и в България.[3]
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Черната каня е малко контрастна, почти еднакво оцветена в тъмнокафяво. Средно голяма граблива птица.
- Дължината на тялото – 55-59 cm
- Размаха на крилете – 135-155 cm
- Тегло – 900 гр, като женските са по-едри.
- Излюпване – не става едновременно, а през 3-4 дни, дори и до 8 дни.
Опашката ѝ е врязана по средата, но по-слабо, отколкото на червената каня (Milvus milvus).
Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]
Черната каня е голяма мишеловна граблива птица от семейството на ястребите. За разлика от близкия ѝ роднина — Червена каня, мястото ѝ се ограничава основно в Европа. В Европа (включително България), Африка, Азия и Австралия, се срещат следните подвидове:
- Milvus migrans migrans - Европа и част от Азия
- Milvus migrans lineatus - Далечен изток
- Milvus migrans govinda - Африка, южна Азия, Австралия
- Milvus migrans parasiticus - средна Африка
- Milvus migrans affinis - Австралия
- Milvus migrans aegyptius - северна Африка
На юг често може да се срещне в близост до човешки поселения. Животът ѝ е по принцип свързан с водата и тя рядко се отдалечава много от водните басейни. В някои градове в Африка и близкия Изток е обичайна част от градския пейзаж, ровейки кофите с боклук и крадейки месо редом с враните и други подобни птици.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Храни се с убити по пътищата дребни животни, улавя умрели риби по повърхността на водата, често се храни с изхвърлен от хората боклук. Понякога улавя млади птици, жаби или други по-слаби животни.
Повечето от подвидовете, особено по-северните, са прелетни. Европейските популации най-често зимуват в Африка, където се срещат с местните раси и подвидове. Най-популярният африкански подвид е Паразитната черна каня (Milvus migrans parasiticus), която е извоювала името си, крадейки месо и друга подходяща храна от африканските жени, връщащи се натоварени от пазар, както и от по-разсеяни търговци на храна.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
- Гнездо — в короната на някое подходящо яко дърво, на средата на височината му, в близост до вода. Изплетено от сравнително големи клонки. Често окупира гнезда на чапли и се включва в колонии на други видове.
- Яйца – 2-3 (рядко 4) броя.
- Мътене — трае 30 дни и двамата родители. Малките напускат гнездото на около 45 дневна възраст.
- Отглежда едно люпило годишно.
- Моногамни птици.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
На територията на България е рядък и защитен от закона вид.
Подвидове[редактиране | редактиране на кода]
- Вид Milvus migrans – Черна каня
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Milvus migrans (Boddaert, 1783). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Черна каня. Посетен на 26 март 2012
- ↑ BirdLife International. Milvus migrans. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2010. Посетен на 2 февруари 2012. (на английски)