Чернова:Магическо момиче

„Магическо момиче” (на японски: 魔法少女, произношение: махо шьоджьо) е термин, с който се обозначава както поджанр на фентъзито, срещан най-често в японските печатни и електронни медии (аниме, манга, илюстрирани новели, игрални филми), така и самите главни героини на тези произведения. В тях основната част от действието се развива около едно или група момичета, притежаващи магически способности, които те могат да използват, след като се превърнат в своето друго Аз с помощта на вълшебен предмет и заклинание. Балансирането между двете идентичности на персонажите, ежедневната и вълшебната, и демонстрирането на израстването им като личности се явяват едни от определящите черти на тази категория анимета.

Характеристика

В основата на създаването на жанра „магическо момиче” стоят комиксите, насочени към момичешка аудитория („шьоджьо”), като двете категории споделят много характеристики, например миловидните („kawaii”) изображения на героите и визуалния фокус върху модата. От друга страна, то е повлияно и от придобилите популярност в първите две десетилетия след Втората световна война мелодраматични игрални филми, известни като „hahamono” („истории за майката”), посветени на всекидневните проблеми и саможертви на японските майки. Към тях се прибавя и появата на образа на вещицата в страните от Запада, дошъл в Япония предимно чрез американски комедийни филми и сериали, като например „Bewitched”.

По своята същност магическите момичета биват два вида: такива, които са родени като вълшебни същества (принцеси от магически кралства, феи и др.) и обикновени момичета, получили силите си от посредник (магическо същество или човек). Приключенията на тези от първия тип са свързани с тяхното преместване в света на хората и опитите им да се приспособят към него, докато същевременно помагат със силите си за решаването на различни обикновени задачи във всекидневието им. Момичетата от втората категория получават силите си предимно в знак на благодарност заради извършено от тях добро дело или защото са предопределени от обстоятелствата, като много често им се налага да изпълняват някаква мисия (защита на Земята от атаки на зли сили, събиране на вълшебни предмети и др.).

Историческо развитие

60-те години: Ранни творби

За начало на жанра „магическо момиче” се сочи мангата “Himitsu no Akko-chan” (на японски: ひみつのアッコちゃん, в превод „Тайните на Акко-чан”), публикувана през 1962 г., следвана от “Mahoutsukai Sari” (на японски: 魔法使いサリー, в превод „Вещицата Сали”) от 1966 г. Още в тези първи творби са показани двата архетипа магически момичета, както и основните елементи, чрез които се осъществява тяхното превръщане: вълшебният предмет и заклинанието. Успехът, който постигат аниме сериалите, направени по тези манги, е достатъчно голям, за да доведе до продължаването на тренда с редица нови заглавия, които през тези години (и чак до началото на 80-те) са изключителен монопол на студио „Тоей Анимейшън”.

70-те години: Поредицата "Малки вещици"

През този период като название на този тип героини се използва терминът „маджьокко” („малка вещица”) и под колективното име Majokko Series (Поредицата „Малки вещици”) са познати всички анимета за магически момичета, произведени от „Тоей Анимейшън”. Сред тези заглавия специално място заема „Majokko Megu-chan” (на японски: 魔女っ子メグちゃん, в превод „Малката вещица Мегу-чан”) (1974), където за първи път участва повече от едно магическо момиче и фокусът е върху изграждането на приятелство помежду им.

80-те години: Преход от "малка вещица" към "магическо момиче"

Първият случай на употреба на термина „магическо момиче” е в заглавието на излязлото на екран през 1980 г. аниме „Mahou shoujo Lalabel” (на японски: 魔法少女ララベル, в превод "Магическото момиче Лалабел"), отново дело на „Тоей Анимейшън”. В следващите години и други студия, като „Аши продакшънс” и „Пиеро” започват да произвеждат заглавия в този поджанр, като „Magical Princess Minky Momo” (на японски: 魔法のプリンセス ミンキー モモ, в превод "Магическата принцеса Минки Момо") (1982) и „Magical Angel Creamy Mami” (на японски: 魔法の天使クリィミーマミ, в превод "Магическият ангел Крийми Мами") (1983). Съществена характеристика на тези заглавия е, че главните героини в тях се превръщат в своя пораснала версия, което е свързано с нарасналото влияние на жените в различни сфери на японското общество (политика, шоубизнес и др.) през този период.

90-те години: Трансформиращи се героини и разнообразяване на жанра

„Сейлър Муун” (1991), чиято аниме версия се произвежда от 1992 до 1997 г., прави революция в жанра „магическо момиче”, като комбинира елемента на „трансформиращия се герой” от игралните поредици за супергерои, като Super Sentai или Kamen Raider, с традиционно женските интереси, като романтика и мода. По-рано създаваните анимета в този жанр са предимно комични епизодични истории, като почти никога героините в тях не са използвали магическите си сили, за да се сражават срещу врагове. Освен това в „Сейлър Муун” за пръв път участва екип от магически момичета в главните герои, които мъжките персонажи подкрепят по време на битките. Популярността, която форматът с превръщащи и сражаващи се героини придобива, в последствие почва да бъде използван и в редица други по-нови заглавия от този жанр.

След 2000 година: Разширяване на демографията

С навлизането в ХХІ век демографският фокус в този аниме-жанр почва да се измества все повече към аудиторията от мъжки пол, което се забелязва в поредицата Pretty Cure, дебютирала през 2004 г. и от която продължават всяка година да излизат нови сезони. Както и „Сейлър Муун”, тя също черпи влияние от токусацу шоутата, но е с по-силна ориентация към екшън елемента, което й позволява да привлича много по-голям интерес от други възрастови групи, различни от малки момичета.

По същото време се появяват и други подобни анимета, вече специфично насочени към мъжката аудитория, като “Mahou Shoujo Lyrical Nanoha” (на японски: 魔法少女リリカルなのは, в превод "Магическото момиче Наноха"). Различната демографска група, за която е предназначено то, му позволява да включи по-мрачни теми, като смъртта и цената на магическите сили. Популярността на жанра „магическо момиче” е подсилена допълнително през следващото десетилетие (2010 – 2020 г.) с появата на “Mahou Shoujo Madoka Magica” (на японски: 魔法少女まどか☆マギカ, в превод "Магическото момиче Мадока") (2011), чийто по-мрачен подход към жанра и разбиването на неговите стереотипи му спечелва признанието както на зрителите, така и на критиците. В последващите години се засилва появата на заглавия, експлоатиращи тъмните страни в живота на магическите момичета, като например “Day Break Illusion” (на японски: 幻影ヲ駆ケル太陽, в превод "Слънцето, което прониква в илюзиите") (2013), “Yuuki Yuuna wa Yuusha de Aru” (на японски: 結城友奈は勇者である, в превод "Юна Юки е герой") (2014), “Mahou Shoujo Ikusei Keikaku” (на японски: 魔法少女育成計画, в превод "Проект за развитие на магически момичета") (2016) и “Mahou Shoujo Site” (на японски: 魔法少女サイト, в превод "Сайт за магически момичета") (2018). В същото време продължават да се произвеждат и някои традиционни анимета с вещици в главните роли, където се демонстрира важността на надеждите и мечтите. Сред тях са “Mahou Shoujo Tai Arusu” (на японски: 魔法少女隊アルス, в превод ""Арс" - Отряд от магически момичета") (2004) и “Little Witch Academy” (на японски: リトルウィッチアカデミア, в превод "Академия за малки вещици") (2013).

Вижте също

• Манга
• Аниме