Четници на Коста Пекянец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прокламацията на Коста Пекянец с която призовава на борба с партизаните.

Четниците на Коста Пекянец по време на Втората световна война, известни още като черни четници, легални четници и правителствени четници, са едното от общо двете четнически крила от формации (другото е на Дража Михайлович), което остава лоялно към правителството на националното спасение и политиката му в т.ч. и към Вермахта и българската армия – която поема контрола над по-голяма част от територията на остатъчна Сърбия след края на Кралска Югославия.[източник? (Поискан преди 188 дни)]

Четниците на Коста Пекянец са легализирани и абсорбирани в жандармерийските части за борба срещу югославските партизани. Действията на Пекянец и неговите четници са съгласувани с Гестапо, Вермахта и българската армия на територията под властта на правителството на националното спасение.[източник? (Поискан преди 188 дни)] Пекянец получава благословията на патриарх Николай Велимирович. [1].

Четническото крило на Коста Пекянец се официализира символично в столицата на Шумадия – Крагуевац на 28 юни 1941 г. (Видовден) непосредствено след началото на операция Барбароса.[2] До края на 1942 г. цялото четническо крило на Пекянец се влива в жандармерийските части на правителството на националното спасение. [3]

Следвоенната казионна югославска марксическа историография намира четниците на Пекянец за колаборационисти пресъздавайки среща на четническия командир с райхсмаршал Херман Гьоринг на 10 февруари 1941 г. в двореца Врана в присъствието на цар Борис III, на която четническият войвода още от Първата световна война тържествено обещава да сътрудничи за установяването на нов ред в югоизточна Европа срещу логистична германска подкрепа в т.ч. и финансова. [4] В периода 1943/44 г. четниците на Пекянец се противопоставят на албанското партизанско движение по време на Втората световна война. [5][6][7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.srpska.ru
  2. Milorad Kozić: Prvi Oruzani Odredi Nediceve Vlade Narodnog Spasa. // Istorijanisa.wikidot.com, 1. 7. 2010.. Посетен на 1. 4. 2013..
  3. ZBORNIK DOKUMENATA VOJNOISTORIJSKOG INSTITUTA: TOM XIV – DOKUMENTI ČETNIČKOG POKRETA DRAŽE MIHAILOVIĆA – KNJIGA 1. // Znaci.net. Посетен на 1. 4. 2013..
  4. Milorad Kozić: Nemci Obecavaju 200.000 Nemackih Maraka. // Istorijanisa.wikidot.com, 1. 7. 2010.. Посетен на 1. 4. 2013..
  5. Arhiv Kosova, Arhiv Pokrajinskog komiteta KPJ za Kosovo i Metohiju u Prištini, card no. 5, reg. no. 220
  6. Zbornik dokumenata i podataka o NOR-u i revoluciji, I&19, dok. br. 3
  7. Pavle Jovićević, Kosovo i Metohija i odluke II zasedanja AVNOJ-a, Sloboda, novembar, 1944.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]