Чифте хамам (Тетово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Чифте хамам.

Чифте хамам
Чифте амам
Хамамът на река Пена
Хамамът на река Пена
Карта Местоположение в Тетово (община)
Видхамам
МестоположениеТетово, Република Македония
Стилосмански
Изгражданекрай на XV – начало на XVI век
Етажиедин
Статутпаметник на културата, художествена галерия
Състояниереставриран
Чифте хамам в Общомедия

Чифте хамам, известен и като Беговски или Хуршиде хамам (на македонска литературна норма: Чифте амам, Бегов, Хуршиде амам; на албански: Çifte hamami), е стара османска баня в град Тетово, Република Македония, днес художествена галерия. Хамамът е сред най-забележителните паметници на Тетово.[1]

Хамамът е класически пример за османска архитектура. Изграден е на левия бряг на река Пена в края на XV - началото на XVI век, срещу Шарената джамия, на пътя свързващ Тетово с положките села.[1] Построен е от Мехмед Челеби, син на Исак бег.[2]

Градежът е от дялани камъни, варовик и тухлена украса, характерна за периода. Спойката е от варовик. Схемата е типичната симетрична двойна баня, от където идва името чифте. Входът е от изток и е засводен. Прозорци има само в съблекалнята. Сградата има два големи и два малки купола. Различната големина на куполите разчупва монотонността на обекта. Първият купол е седмоъгълен, като във всеки ъгъл има кръгъл отвор, от който влиза светлина. Хамамът е украсен с пластични и каменни елементи – добре изпълнени пречупени дъги и красиви венци на куполите.[1]

Хамамът през вековете е обновяван многократно, но запазва оригиналния си изглед. Последната реставрация е от 2005 до 2007 година и след нея хамамът става художествена галерия.[3][1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Чифте Амам на градот // Општина Тетово. Посетен на 20 юли 2017.[неработеща препратка]
  2. а б Визуелна уметничка галерија Тетово // Општина Тетово. Архивиран от оригинала на 2019-04-03. Посетен на 20 юли 2017.
  3. Стариот тетовски амам стана уметничка галерија // „Утрински вестник“, 7 октомври 2007. Посетен на 20 юли 2017.[неработеща препратка]