Чуй как пее вятърът

„Чуй как пее вятърът“
風の歌を聴け
Автор	Харуки Мураками
Създаване	1979 г. Япония
Първо издание	1979 г. Япония
Издателство	Kodansha
Оригинален език	японски
Жанр	литературен реализъм
Вид	роман
Страници	165 201
ISBN	ISBN 4-06-186026-7

„Чуй как пее вятърът“ (на японски: 風の歌を聴け) е първият роман от японския писател Харуки Мураками.

Появява се за първи път през юни, 1979 г. в брой на Гунзо (едно от най-влиятелните списания в Япония) и като книга на следващия месец. Романа е адаптиран от японския режисьор Казуки Омори през 1981 г. Английският превод се появява през 1987 г.

Това е първата книга от „Трилогията на плъха“, серия от независими романи, последвана от Флипер, 1973 (1980) и Преследване на дива овца (1982), преди по-късния епилог Танцувай, танцувай, танцувай (1988). Всичките четири книги в поредицата са преведени на английски, но Чуй как пее вятърът и Флипер (написани в стила на реализма, който малко се различава от по-късния стил на автора) не намират широко разпространение в англо-говорещия свят. Причината за това е че, Мураками се отнася към първите си две книги като към „произведения от незрелия ми период“.

Заглавие

Заглавието „Чуй как пее вятърът“ идва от последното изречение в кратката история на Труман Капоти „Затвори последната врата“ – „Не мисли за никакви неща, мисли за вятъра“. Въпреки това, заглавието на романа предложено на комитета за литературни награди на Гунзо е „Честит Рожден Ден и Бяла Коледа“. Старото заглавие се появява с малък шрифт в горната част на публикуваното издание.

Теми

На 1 април 1978 г. на Мураками му хрумва идеята за история, докато гледа бейзболен мач. Вдъхновението идва, когато първия батър Дейв Хилтън удря дабъл в първия ининг. По това време Мураками е управител на джаз кафе. Той пише по един час всяка вечер в продължение на четири месеца за да завърши романа. Историята се развива през 70-те в период от 19 дни между 8 и 28 август, и е разказана през погледа на 21-годишен мъж без споменато име. Историята включва писателската професия, японското студентско движение и както в други романи на Мураками, връзки и загуби. Както при по-късните му творби, готвенето, яденето, пиенето и слушането на западна музика се срещат често. Близкият приятел на разказвача, наречен Плъха, около когото се развива трилогията на Плъха, е студент и управител на бар, който изразява особено очуждение към обществото. Разказвачът описва (измисления) американски писател Дерек Хартфийлд като основно влияние, споменавайки неговите научно-фантастични криминалета, и цитирайки го на няколко места.

Сюжет

Чувствайки, че писането е ужасно трудна задача, разказвача преразказва историята на лятото си от 1970 г. По това време той е студент в Токио и се завръща в родния си град край морето за да прекара лятната си ваканция. Тази пролет момиче от университета с което той излиза се самоубива. По време на лятната си ваканция, той често посещава бар Джейс с приятеля си „Плъха“ и прекарва повечето време в маниакално пиене на бира. Един ден, той забелязва момиче лежащо на пода в тоалетната на бара и я отнася вкъщи. Момичето няма кутре на лявата си ръка. По-късно, той среща същото момиче в магазина за музика в който, тя работи. След това, тя започва да му се обажда и двамата излизат заедно няколко пъти. Междувременно, Плъха има видими проблеми с жена, но отказва да сподели подробности. Един ден, момичето без кутре среща разказвача в ресторант близо до пристанището. Те решават да се разходят, а по-късно в апартамента си, тя му разкрива, че е направила аборт. Когато се връща през зимата, момичето е напуснало работата си в магазина и апартамента си. Разказвача е женен и живее в Токио. Плъха все още пише романи и му изпраща черновите си всяка Коледа.