Шаблон:Избрана статия 51 2021
Ар нуво е стил в архитектурата, изящните и приложни изкуства, който е най-разпространен през последното десетилетие на XIX и началото на XX век (до началото на Първата световна война).
Ар нуво достига своя връх през 90-те години на XIX век (особено в периода 1890 – 1905). Като реакция на академичното изкуство от това време, стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми, преплетени форми на камшиковидната крива, асиметрия, изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство, широка употреба на нови и често скъпи материали, внимание към детайла и изработката, отхвърляне на предишните стилове в изкуството. Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми – ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила модерн и японизма, той също предпочита украшателството, преди всичко в архитектурата. Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите конзоли), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример – Мануелинската архитектура. Много архитекти, като например Антони Гауди, утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор.
Ар нуво обхваща всички форми на изкуството и дизайна: архитектура, мебелиерство, художествено стъкло, графичен дизайн, бижутерия, живопис, керамика, металопластика и художествен текстил. Така той създава ярък контраст между себе си и дотогавашните разбирания за разделение на изкуствата на изящни и приложни. още »