Шарлота Пруска (1831 – 1855)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шарлота Пруска
Charlotte von Preußen
принцеса от Кралство Прусия и принцеса на Саксония-Майнинген
Prinsescharlottepruisen.jpg
Шарлота Пруска, принцеса фон Саксония-Майнинген
Родена
Починала
Погребана Майнинген, Германия
Wappen Hohenzollern.svg
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Албрехт Пруски (1809–1872)
Майка Мариана (Орания-Насау)
Братя/сестри Александрина Пруска (1842–1906)
Вилхелм фон Хоенау
Албрехт Пруски (1837–1906)
Фридрих фон Хоенау
Съпруг Георг II (Саксония-Майнинген) (18 май 1850 – 30 март 1855)
Деца Бернхард III (Саксония-Майнинген)
Мария Елизабет фон Саксония-Майнинген
Шарлота Пруска в Общомедия
Шарлота (ляво) и по-малката ѝ сестра Александрина, ок. 1853.

Фридерика Луиза Вилхелмина Мариана Шарлота Пруска (на немски: Charlotte Prinzessin von Preussen; Friederike Luise Wilhelmine Marianne Charlotte Prinzessin von Preussen; * 21 юни 1831 в дворец Шьонхаузен, близо до Берлин; † 30 март 1855 в Майнинген) от род Хоенцолерн е принцеса от Кралство Прусия и чрез женитба наследствена принцеса на Саксония-Майнинген.

Тя е голямата дъщеря на принц Албрехт Пруски (1809 – 1872) и първата му съпруга принцеса Мариана Нидерланска фон Орания-Насау (1810 – 1883), дъщеря на крал Вилхелм Фридрих I Нидерландски (1772 – 1843) и принцеса Вилхелмина Пруска (1774 – 1837). Внучка е на пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) и херцогиня Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1776 – 1810). Племенница е на Фридрих Вилхелм IV (1795 – 1864), крал на Прусия, Вилхелм I (1797 – 1888), император на Прусия, и на Шарлота (1798 – 1860), императрица на Русия, съпруга на руския император Николай I. Сестра е на Албрехт (1837 – 1906) и на Александрина (1842 – 1906), омъжена 1865 г. за херцог Вилхелм фон Мекленбург (1827 – 1879).[1] Родителите ѝ се развеждат 1849 г. Баща ѝ Албрехт Пруски се жени втори път 1853 г. (морган.) за Розалия фон Раух „графиня фон Хоенау“ (1820 – 1879). Опекунството за децата получава кралица Елизабет.[2]

Шарлота е музикално талантлива и получава уроци от композитора и музикален педагог Юлиус Щерн (1820 – 1883).[3] Тя композира между другото „военен марш Нр. 55“ и „турски марш Нр. 162“.[4]

Шарлота Пруска се омъжва на 18 май 1850 г. в дворец Шарлотенбург за наследствения принц Георг II фон Саксония-Майнинген (* 2 април 1826, Майнинген; † 25 юни 1914, Вилдунген), единствен син на херцог Бернхард II фон Саксония-Майнинген (1800 – 1882) и принцеса Мария Фридерика фон Хесен-Касел (1804 – 1888). Пруският крал им дава северното крило на „Мармор-палат“ за живеене.[5] От майка си тя получава италианската „Вила Шарлота“ на езерото Комо.

Шарлота Пруска умира на 30 март 1855 г. на 23 години след раждането на последния ѝ син в Майнинген и е погребана в „Парковото гробище Майнинген“.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Шарлота с трите си деца

Шарлота Пруска и Георг II фон Саксония-Майнинген имат четири деца:[6][7]

  • Бернхард III Фридрих Вилхелм Алберт Георг (* 1 април 1851, Майнинген; † 16 януари 1928, Майнинген), херцог на Саксония-Майнинген и Хилдбургхаузен (1914 – 1918), абдикира на 10 ноември 1918 г., женен на 18 февруари 1878 г. в Берлин за принцеса Виктория Елизабет Августа Виктория Шарлота Пруска (* 24 юли 1860, Потсдам; † 1 октомври 1919, Баден-Баден), дъщеря на германския император Фридрих III и Виктория (1840 – 1901), принцеса на Великобритания и Ирландия
  • Георг Албрехт (* 12 април 1852, Майнинген; † 27 януари 1855, Майнинген)
  • Мария Елизабет (* 23 септември 1853, Потсдам; † 22 февруари 1923, Мюнхен), пианистка и композиторка, неомъжена
  • син (* 29 март 1855, Потсдам; † 30 март 1855, Майнинген)

Нейният съпруг Георг II фон Саксония-Майнинген става херцог на Саксония-Майнинген през 1866 г., жени се втори път 1858 г. за принцеса Феодора фон Хоенлое-Лангенбург (1839 – 1872) и трети път 1873 г. за Хелена Франц фрайфрау фон Хелдбург (1839 – 1923).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol V page 232.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 298.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
  2. Dorothea Minkels: Elisabeth von Preussen: Königin in der Zeit des Ausmärzens, Books on Demand, 2007, S. 465.
  3. Richard Stern: Erinnerungsblätter an Julius Stern, BiblioBazaar, LLC, 2008, S. 143.
  4. Adolf Moritz Hofmeister: Handbuch der musikalischen Literatur; oder, Allgemeines systematisch-geordnetes Verzeichnis der in Deutschland und in den angrenzenden Ländern gedruckten Musikalien auch musikalischen Schriften und Abbildungen, mit Anzeige der Verleger und Preise, Band 5, F. Hofmeister, 1860, S. 13.
  5. Jörg Meiner: Möbel des Spätbiedermeier und Historismus, Akademie Verlag, 2008, S. 326.
  6. Wettin 6, genealogy.euweb.cz
  7. Prinzessin Friedrike Luise Wilhelmine Marianne Charlotte! v.Preussen, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]