Мариана (Орания-Насау)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мариана
Marianne van Oranje-Nassau
принцеса на Кралство Прусия
Родена
Починала
29 май 1883 г. (73 г.)
ПогребанаЕлтвиле ам Рейн, Федерална република Германия
Управление
Други титлипринцеса от Нидерландия
Герб
Семейство
БащаВилем I (Нидерландия)
МайкаВилхелмина Пруска (1774 – 1837)
Братя/сестриФредерик ван Орание-Насау
Вилхелм II Нидерландски
СъпругАлбрехт Пруски (1809–1872) (14 септември 1830 – 28 март 1849)
ДецаШарлота Пруска (1831 – 1855)
Александрина Пруска (1842–1906)
Албрехт Пруски (1837–1906)
Мариана в Общомедия

Вилхелмина Фредерика Луиза Шарлота Мариана от Орания-Насау (на немски: Wilhelmina Frederica Louise Charlotte Marianne von Oranien-Nassau; * 9 май 1810, Берлин; † 29 май 1883, двореца Райнхартсхаузен, Ербах (в Елтвиле ам Рейн), Хесен) е нидерландска принцеса – дъщеря на нидерландския крал Вилхелм I.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на крал Вилхелм I Нидерландски (1772 – 1843) и съпругата му принцеса Вилхелмина Пруска (1774 – 1837), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм II (1744 – 1797) и втората му съпруга принцеса Фридерика Луиза фон Хесен-Дармщат (1751 – 1805), дъщеря на ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат и Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен. Сестра е на Вилхелм II Нидерландски (1792 – 1849), крал на Нидерландия и велик херцог на Люксембург.[1]

Мариана Нидерландска се омъжва на 14 септември 1830 г. в Хага за принц Албрехт Пруски (1809–1872), син на пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) и херцогиня Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1776 – 1810). Тя е първата му съпруга принцеса и той не ѝ е верен. Те се развеждат през 1849 г. Опекунството за децата получава кралица Елизабет.[2]

От 1848 г. Мариана Нидерландска има връзка със своя личен кочиаш, придружител в пътуванията и по-късно секретар на кабинета Йоханес ван Росум (* 1809; † 10 май 1873), от когото има син. Дворовете в Хага и Берлин прекъсват всички контакти с Мариана. Децата ѝ са лишени от правото да имат контакт с нея. В Кралство Прусия важи официалния декрет за изгонването ѝ, който ѝ позволява да се намира само 24 часа на пруска земя. Двойката пътува из Европа и Ориента (Египет, Палестина, Сирия) и през 1851 г. се установяват в Рим, където взема сина си при себе си. Албрехт Пруски се жени втори път през 1853 г. (морган.) за Розалия фон Раух „графиня фон Хоенау“ (1820 – 1879).

Изгонена от Кралство Прусия, Мариана живее с незаконния си син в двореца Райнхартсхаузен, Ербах на Рейн. Населението я почита. Тя се грижи за нуждаещите в Рейнгау и Силезия, и дарява църквата „Св. Йоханес“ в Ербах по случай трагичната смърт на 12-годишния си син.

Мариана Нидерландска умира на 73 години на 29 май 1883 г. в двореца Райнхартсхаузен, Ербах, Хесен. На гробния ѝ камък не се споменава името на любимия ѝ Йоханес ван Росум, с когото живее 25 години.[3]


  • Мариана фон Орания-Насау
    Мариана фон Орания-Насау
  • „Църквата Йоханес“ в Ербах, юни 2011
    „Църквата Йоханес“ в Ербах, юни 2011
  • Гробното ѝ място в Ербах
    Гробното ѝ място в Ербах

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мариана Нидерландска ражда на Албрехт Пруски деца:[4][5]

От връзка ѝ с Йоханес ван Росум има един син:

  • Йохан Вилхелм фон Райнхартсхаузен (* 30 октомври 1849, Цефалу, Сицилия; † 25 декември 1861, Райнхартсхаузен при Визбаден).


  • Принц Албрехт Пруски
    Принц Албрехт Пруски
  • Йоханес ван Росум, Рим 1852
    Йоханес ван Росум,
    Рим 1852
  • Йохан Вилхелм фон Райнхартсхаузен (1849 – 1861)
    Йохан Вилхелм фон Райнхартсхаузен (1849 – 1861)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Annette Dopatka: Marianne von Preußen. Prinzessin der Niederlande. Leben und Wirken einer selbstbewußten Frau, für die Schloss Reinhartshausen im Rheingau zum Lebensmittelpunkt wurde. Oberursel 2003
  • Gorch Pieken/Cornelia Kruse: Preußisches Liebesglück. Propyläen Verlag, Berlin 2007, ISBN 978-3-549-07337-7
  • Volker Feuerstein: Das Schloss der verbannten Prinzessin. In: Fuldaer Zeitung vom 13. September 2008, S. 26.
  • Hartmut Heinemann: Prinzessin Marianne der Niederlande (1810 – 1883) und der Rheingau. Eine Frau zwischen Tradition und Emanzipation. In: Rheingau-Forum, Band 11/2002, Heft 2, S. 1 – 11.
  • Prinzessin der Niederlande, Marianne Prinzessin von, lagis-hessen.de
  • Puhe, Ferdinand: Von Kamenz nach Reinhartshausen. Die Hohenzollern in Schlesien und im Rheingau. In: Rheingau-Forum 9/2000, Heft 2, S. 22 – 31.
  • Otto Renkhoff, Nassauische Biographie, 2. Auflage 1992, Nr. 3404.
  • Gerhard Schiller: Marianne von Preußen, Prinzessin der Niederlande. Erinnerungen an das Leben der selbstbewussten Prinzessin in Berlin, Kamenz, Weißwasser und dem Rheingau. 1. Teil. In: „Schlesien heute“, Nr. 5 (2010).
  • Gerhard Schiller: Marianne von Preußen, Prinzessin der Niederlande. Erinnerungen an das Leben der selbstbewussten Prinzessin in Berlin, Kamenz, Weißwasser und dem Rheingau. 2. Teil. In: „Schlesien heute“, Nr. 8 (2010).
  • Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag. (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6, S. 107 – 108.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol V page 232.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 354.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Nassau 11, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Dorothea Minkels: Elisabeth von Preussen: Königin in der Zeit des Ausmärzens, Books on Demand, 2007, S. 465.
  3. ↑ Annette Dopatka: Marianne von Preußen, Prinzessin der Niederlande. Verlag Waldemar Kramer, 2003, ISBN 3-7829-0538-5.
  4. ↑ Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
  5. ↑ Wilhelmine Friederike Luise Charlotte Marianne! Prinses der Nederlanden, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Мариана (Орания-Насау).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мариана_(Орания-Насау)&oldid=12172544“.