Мариана (Орания-Насау)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мариана
Marianne van Oranje-Nassau
принцеса от Нидерландия и принцеса на Кралство Прусия
Prinses Marianne van Oranje-Nassau.jpg
Принцеса Мариана фон Орания-Насау-Нидерландска
Родена
Починала
Елтвиле ам Рейн, Германия
Погребана Елтвиле ам Рейн, Германия
Arms of princess Marianne of the Netherlands.svg
Семейство
Баща Вилем I (Нидерландия)
Майка Вилхелмина Пруска (1774 – 1837)
Братя/сестри Фредерик ван Орание-Насау
Вилхелм II Нидерландски
Съпруг Албрехт Пруски (1809–1872) (14 септември 1830 – 28 март 1849)
Деца Шарлота Пруска (1831 – 1855)
Александрина Пруска (1842–1906)
Албрехт Пруски (1837–1906)
Мариана в Общомедия
Мариана фон Орания-Насау

Вилхелмина Фридерика Луиза Шарлота Мариана фон Орания-Насау-Нидерландска (на немски: Wilhelmina Frederica Louise Charlotte Marianne von Oranien-Nassau; * 9 май 1810 в Берлин; † 29 май 1883 в дворец Райнхартсхаузен в Ербах (в Елтвиле ам Рейн), Хесен) е принцеса от Нидерландия от Оранската династия и чрез женитба разведена принцеса на Кралство Прусия.

Тя е дъщеря на крал Вилхелм Фридрих I Нидерландски (1772 – 1843) и съпругата му принцеса Вилхелмина Пруска (1774 – 1837), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм II (1744 – 1797) и втората му съпруга принцеса Фредерика Луиза фон Хесен-Дармщат (1751 – 1805), дъщеря на ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат и Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен. Сестра е на Вилхелм II Нидерландски (1792 – 1849), крал на Нидерландия и велик херцог на Люксембург.[1]

Мариана Нидерландска се омъжва на 14 септември 1830 г. в Хага за принц Албрехт Пруски (1809 – 1872), син на пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) и херцогиня Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1776 – 1810). Тя е първата му съпруга принцеса и той не ѝ е верен. Те се развеждат 1849 г. Опекунството за децата получава кралица Елизабет.[2]

Мариана Нидерландска има от 1848 г. връзка с нейния личен каруцар, придружител в пътуванията и по-късно секретар на кабинета Йоханес ван Росум (* 1809; † 10 май 1873) и има с него син. Дворовете в Хага и Берлин прекъсват всички контакти с Мариана. Децата ѝ нямат право да имат контакт с нея. В Кралство Прусия важи официалния декрет за изгонването ѝ, който ѝ позволява да се намира само 24 часа на пруска земя. Те пътуват в Европа и Ориента (Египет, Палестина, Сирия), и през 1851 г. се установяват в Рим, където взема син си при нея.

Тя е изгонена от Кралство Прусия. Тя живее с незаконния си син в дворец Райнхартсхаузен, Ербах на Рейн. Населението я почита. Тя се грижи за нуждаещите в Райнгау и Силезия, и подарява църквата „Св. Йоханес“ в Ербах по случай трагичната смърт на 12-годишния си син.

Гробното место в гробището на Ербах

Мариана Нидерландска умира на 73 години на 29 май 1883 г. в дворец Райнхартсхаузен, Ербах, Хесен. На гробния ѝ камък не се споменава името на любимия ѝ Йоханес ван Росум, с когото живее 25 години.[3]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Принц Албрехт Пруски

Мариана Нидерландска и Албрехт Пруски имат децата:[4][5]

Албрехт Пруски се жени втори път 1853 г. (морган.) за Розалия фон Раух „графиня фон Хоенау“ (1820 – 1879).

Йоханес ван Росум, Рим 1852
Йохан Вилхелм фон Райнхартсхаузен (1849 – 1861)
„Църквата Йоханес“ в Ербах, юни 2011

Мариана Нидерландска има връзка с Йоханес ван Росум (* 1820) и има с него син:

  • Йохан Вилхелм фон Райнхартсхаузен (* 30 октомври 1849, Цефалу, Сицилия; † 25 декември 1861, Райнхартсхаузен при Визбаден).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Annette Dopatka: Marianne von Preußen. Prinzessin der Niederlande. Leben und Wirken einer selbstbewußten Frau, für die Schloss Reinhartshausen im Rheingau zum Lebensmittelpunkt wurde. Oberursel 2003
  • Gorch Pieken/Cornelia Kruse: Preußisches Liebesglück. Propyläen Verlag, Berlin 2007, ISBN 978-3-549-07337-7
  • Volker Feuerstein: Das Schloss der verbannten Prinzessin. In: Fuldaer Zeitung vom 13. September 2008, S. 26.
  • Hartmut Heinemann: Prinzessin Marianne der Niederlande (1810 – 1883) und der Rheingau. Eine Frau zwischen Tradition und Emanzipation. In: Rheingau-Forum, Band 11/2002, Heft 2, S. 1 – 11.
  • Prinzessin der Niederlande, Marianne Prinzessin von, lagis-hessen.de
  • Puhe, Ferdinand: Von Kamenz nach Reinhartshausen. Die Hohenzollern in Schlesien und im Rheingau. In: Rheingau-Forum 9/2000, Heft 2, S. 22 – 31.
  • Otto Renkhoff, Nassauische Biographie, 2. Auflage 1992, Nr. 3404.
  • Gerhard Schiller: Marianne von Preußen, Prinzessin der Niederlande. Erinnerungen an das Leben der selbstbewussten Prinzessin in Berlin, Kamenz, Weißwasser und dem Rheingau. 1. Teil. In: „Schlesien heute“, Nr. 5 (2010).
  • Gerhard Schiller: Marianne von Preußen, Prinzessin der Niederlande. Erinnerungen an das Leben der selbstbewussten Prinzessin in Berlin, Kamenz, Weißwasser und dem Rheingau. 2. Teil. In: „Schlesien heute“, Nr. 8 (2010).
  • Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag. (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6, S. 107 – 108.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol V page 232.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 354.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nassau 11, genealogy.euweb.cz
  2. Dorothea Minkels: Elisabeth von Preussen: Königin in der Zeit des Ausmärzens, Books on Demand, 2007, S. 465.
  3. Annette Dopatka: Marianne von Preußen, Prinzessin der Niederlande. Verlag Waldemar Kramer, 2003, ISBN 3-7829-0538-5.
  4. Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
  5. Wilhelmine Friederike Luise Charlotte Marianne! Prinses der Nederlanden, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]