Шарл Бодуен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Шарл Бодуен
психолог
Роден
Починал
25 август 1963 г. (70 г.)
Научна дейност
Област Психология
Повлиян Пиер Жане, Карл Юнг
Повлиял Пиер Дако

Шарл Бодуен е френски психоаналитик, юнгианец.

След като учи философия в Университета в Нанси и в Сорбоната, където посещава класовете на Анри Бергсон и Пиер Жане, получава бакалавърска степен по изкуства в Нанси през 1902 г.

Първо учи философия в Lycée de Neufchateau, а после решава да се установи в Женева. Поканен е да сътрудничи с Пиер Бове и Едуар Клапаред в Института „Жан-Жак Русо“, който се превръща във Факултет по психология и наука на образованието.

Получава докторат в Женева през 1920 г. Неговата дисертация „Сугестия и автосугестия“ (Suggestion et Autosuggestion) определя бъдещата му кариера в практическата психоанализа.

Впоследствие влиза в контакт с Фройд, Адлер и Юнг. Комбинира фройдизма с елементи от мисленето на Адлер и Юнг[1]. Основава организацията, известна днес като Международен институт по психагогика и психотерапия през 1920 г., както и периодичното списание "Action et Pensée" (1924), издавано и понастоящем 2 пъти годишно.

Шарл Бодуен взема идеи и от Юнг, и от Фройд, като никога не ги противопоставя, а ги интегрира в своята лична практика като психоаналитик. Умира на 25 август 1963 година в Женева.

Международен институт[редактиране | редактиране на кода]

Международният институт за психагогика (psychagogy) и психотерапия е основан официално в Женева от Шарл Бодуен през 1924 г. Неговото ръководство включва във времето Adler, Allendy, Bachelard Besse, Coue, Driesch, Дюран, Елиаде, Флоурной, Flugel, Фройд, Guitton, Hesnard, Huyghe, Джанет, Jung, Laforgue, Maeder и Meng. Първите директори са Бодуен, Клаперед (Claparède) и Бове (Bovet). Той е най-старият френския институт на психоанализа.

Днес Институтът включва над 100 медици и е представен в 4 страни: Белгия, Италия, Франция, Швейцария. Той се занимава с изследвания, организира конференции, семинари, симпозиуми, публични прояви и обучение на нови членове.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

На английски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Suggestion and autosuggestion : a psychological and pedagogical study based upon the investigations made by the new Nancy school. Translated by Eden and Cedar Paul, 1920.
  • Tolstoi: The Teacher. Translated by Cedar Paul, 1921.
  • Studies in Psychoanalysis, An Account of Twenty-Seven Concrete Cases Preceded by a Theoretical Exposition. Translated by Eden and Cedar Paul, 1922.
  • The power within us. Translated by Eden and Cedar Paul, 1923.
  • The Birth Of Psyche. Translated by Fred Rothwell, 1923.
  • Contemporary studies. Translated by Eden and Cedar Paul, 1924.
  • Psychoanalysis and aesthetics. Translated by Eden and Cedar Paul, 1924.
  • The Inner Life and Individualism. Translated by Cedar Paul, 1924.
  • The Mind of the Child A Psychoanalytical Study. Translated by Eden and Cedar Paul, 1933.
  • The Myth of Modernity. Translated by Bernard Miall, 1950.

На френски език[редактиране | редактиране на кода]

Психоанализа[редактиране | редактиране на кода]

  • Suggestion et autosuggestion, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1919, 1922, 1938 et 1951.
  • Études de psychanalyse, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1922.
  • La Force en nous, Nancy-Genève, Ed. de la Société lorraine de Psychologie Appliqué – Ed. du Carmel, 1923, 1950.
  • Psychologie de la suggestion et autosuggestion, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1924.
  • Qu’est-ce que la suggestion ?, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1924. Paris, Ed. Le Hameau, 1982.
  • Psychanalyse de l’art, Paris, Alcan, 1929.
  • Mobilisation de l’énergie. Éléments de psychagogie théorique et pratique, Ed. Pelman, Paris, 1931.
  • L’Âme enfantine et la psychanalyse, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1931. Deuxième édition augmentée 1951, 1964.
  • La psychanalyse, Paris, Hermann, 1939.
  • Découverte de la Personne. Esquisse d’un personnalisme analytique, Paris, Alcan, 1940.
  • L’Âme et l’action. Prémisses d’une philosophie de la psychanalyse, Genève, Mont-Blanc, 1944, 1969. Paris, Ed. Imago, 2006. (Prix Amiel)
  • Introduction à l’analyse des rêves, Genève, Mont-Blanc, 1942. Ed. l'Arche, 1950.
  • De l’instinct à l’esprit, Paris, Desclée de Brouwer, 1950. Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1970. Paris, Ed. Imago, 2007.
  • Y a-t-il une science de l’âme ?, Paris, Fayard, 1957.
  • Psychanalyse du symbole religieux, Paris, Fayard, 1961. Paris, Ed. Imago, 2006.
  • L’œuvre de Jung et la psychologie complexe, Paris, Payot, 1963.
  • Christophe le Passeur, Paris, La Colombe, 1964. Paris, Le courrier du livre, 1984.

Други книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Culture de la force morale, Société lorraine de psychologie appliquée, 1917.
  • Romain Rolland calomnié, Genève, Le Carmel, 1918.
  • Tolstoi éducateur, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1921.
  • Le Symbole chez Verhaeren, Genève, Ed. Mongenet, 1924.
  • La Discipline intérieure, (avec Шаблон:Dr Laestchinski) Genève, Forum, 1924.
  • Émile Coué, Lausanne, La Concorde, 1927.
  • Carl Spitteler, Bruxelles, Les Cahiers du journal de poètes, 1938.
  • Jean-Louis Claparède, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1939.
  • Douceur de France, Lausanne, L’Abbaye du Livre, 1941.
  • Tenir, Causeries sur le courage quotidien, Neuchâtel-Paris, Delachaux&Niestlé, 1942.
  • James Vibert, La Chaux-de-Fonds, Nouveaux Cahiers, 1943.
  • Psychanalyse de Victor Hugo, Genève, Éditions du Mont-Blanc, 1943. Paris, Armand Colin, 1972. Paris, Ed. Imago, 2008.
  • Éclaircie sur l’Europe, Lausanne, L’Abbaye du Livre, 1944.
  • Hommage à Romain Rolland, Genève, Mont-Blanc, 1945.
  • René Allendy. 1889-1942, Genève, Mont-Blanc, 1945.
  • Le Mythe du moderne, Genève, Mont-Blanc, 1946.
  • Reconnaissances lorraines, Genève, Mont-Blanc, 1946.
  • Alexandre Mairet, Genève, Cahiers du Carmel, 1947.
  • Le Triomphe du héros, Paris, Plon, 1950.
  • Blaise Pascal ou l’ordre du cœur, Paris, Plon, 1962.
  • Jean Racine, l'enfant du désert, Paris, Plon, 1963.
Романи[редактиране | редактиране на кода]
  • La Loge de la rue du vieux muy, Paris, Grasset, 1928.
  • Générations, Paris, Grasset, 1928.
  • Printemps anxieux, Paris, Grasset, 1929.
  • L’Éveil de Psyché, 1928, Paris, Psyché, 1947.
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
  • En sourdine, Paris, Paris-Revue, 1915.
  • Éclats d’obus, Genève-Paris, Cahiers du Carmel, 1917.
  • L’Arche flottante, Genève, Le Carmel, 1919.
  • Baptismales, Genève, Le Carmel, 1919.
  • Ecce Homo, Genève, Le Carmel, 1921.
  • Le miracle de vivre, Anvers, Ed. Lumière, 1922.
  • La jeunesse éternelle, Paris, Images de Paris, 1924.
  • Le feu de hommes, Paris, Images de Paris, 1926.
  • Cimes, Paris, La Jeune Parque, 1930.
  • Stigmates, Genève, Le livre de dix, 1940.
  • Le voile de la danse, Vésenaz, P. Cailler, 1945.
  • Rose des ruines, Genève, Cahier du Carmel, 1945.
  • Livres d’images, Lyon, Henneuse, 1953.
  • Il libro delle ore, Siena, Casa Editrice Maia, 1959.
  • Paroles sur des vieux airs, Genève, Éditions Perret-Gentil, 1960.
  • Deux rondeaux pour chant et piano, Genève, 1960.
  • Trois rondels pour quatre voix mixte, Genève, 1960.
  • Florilège poétique, Blainville-sur-Mer, L’amitié par le livre, 1964.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Werfel F., L'Ami du monde, Paris, Stock, 1924.
  • Blok A., Elégies, Bruxelles, Les cahiers du journal des poètes, 1935.
  • Spitteler C., Prométhée et Epiméthée, Neuchâtel-Paris, Delachaux & Niestlé, 1940.
  • Goethe, Iphigénie en Tauride, Genève, Cahiers du Carmel, 1950.
  • Spitteler C., Printemps olympien, Genève, Ed. Pierre Cailler, 1950.
  • Castellion S., De l'art de douter et de croire, d'ignorer et de savoir, Genève, Jeheber, 1953.
  • Spitteler C., Le Second Prométhée, Neuchâtel, Delachaux & Niestlé, 1959.

Книги от Бодуен[редактиране | редактиране на кода]

  • Perraud O., Charles Baudouin - La Psychagogie ou l'Education permanente, Paris, Millas-Martin, 1966.
  • Baroni C., Charles Baudouin, Nyon, Lueur d'Espoir, 1999.
  • Blum A., Correspondance entre Romain Rolland et Charles Baudouin (1916-1944), Cesura, 2000.
  • Piron C., La psychothérapie intégrative selon Baudouin in Traité de Psychothérapie comparée sous la direction de Duruz N. et Gennart M., Genève, Médecine&Hygiène, 2002 (pp.154-178).
  • Ruchat M., Magnin C., (sous la direction), Je suis celui qu'on ne connait pas et qui passe - Charles Baudouin (1893-1963), Lausanne, Lep Loisirs et Pédagogie, 2005.
  • Ruchat M., Blum A., Jakubec D., Charles Baudouin - Un pays et des hommes - carnet de route (1915-1919), Lausanne, Editions l’Age d’Homme, 2014.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]