Шахматна композиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шахматна композиция се нарича вид дейност, при която с помощта на изкуствено създадени позиции и поставено към тях условие се изразяват специфични идеи във вид на шахматни задачи и етюди. По правило белите трябва да извършат първия ход и да постигнат целта, поставена в условието.

Шахматната композиция се основава на средствата и правилата на практическата игра и представлява самостоятелна форма на шахматно творчество. [1] Тя разкрива красотата на шахматните комбинации и образно е наречена поезията на шаха, тъй като отразява практиката на шаха по същия начин, по който изкуството отразява реалния живот. Шахматният композитор принуждава фигурите да направят максимално възможното на шахматната дъска и да разкрият своята пълна сила.

Занимателна задача (автор: Адолф Александър Лесрел)

Видове шахматна композиция[редактиране | редактиране на кода]

Според характера на заданието[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват два основни вида шахматна композиция – задачи и етюди, както и някои особени видове.

  • Етюд – това е изкуствена позиция, близо до края на практическа игра. В етюда белите започват (освен ако условието изрично не посочва, че черните започват) и задачата е или да победят, тоест да постигнат позиция, в която победата на белите е очевидна, или да постигнат равенство, тоест позиция в която равенството е очевидно. Броят на ходовете не се определя от задачата и не е регламентиран.
  • Задача – това е изкуствена позиция, в която някакво условие (най-често обявяване на мат) трябва да бъде изпълнено в определен брой ходове, посочен в задачата (например: „мат в 3 хода“). Ако съществува решение с по-малък брой ходове, задачата се счита за некоректна. Следователно нито броят на фигурите, нито силата на страните са важни при задачите. За да се изпълни условието, трябва да се намери прикрит начин за изпълнение на задачата.

Един етюд или задача се считат за коректни ако съществува само един първи ход, който води до решение.

  • Особени видове композиция са такива със специфични и конкретни задачи:
    • ретрограден анализ (ретрозадачи) – ретрокомпозиции в класически стил (например възстановяване на шахматна партия, водеща до дадена позиция от първоначалното подреждане на фигурите), най-кратки доказателни партии, ретрактори, нелегални кластери, задачи за оцветяване, задачи без дъска или без фигури и др.
    • математически задачи: задача с осем дами, задача за преминаване на шахматната дъска с кон, задача с неприкосновения цар.
    • конструктивни задачи са тези, при които целта е да се намери форма на реализация на определен шахматен замисъл, да се реконструира шахматна задача, като се използват някои налични данни и т.н.

Според броя на фигурите[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от общия брой на фигурите се различават:

  • суперминиатюра – до 5 фигури
  • миниатюра – до 7 фигури
  • мередит – от 7 до 12 фигури

и други.

Раздели на шахматната композиция[редактиране | редактиране на кода]

Наричат се също жанрове и се определят според правилата на шахмата.

  • ортодоксални шахматни композиции – при тях се използват класическите шахматни правила. При тях белите фигури постигат мат в предварително зададен брой ходове, победа или реми независимо от броя ходовете, следвайки класическите шахматни правила. Това е най-старият и разпространен вид шахматна композиция.
  • неортодоксални шахматни композиции – задачи за кооперативен и обратен мат
  • приказни шахматни композиции – при тях се добавят или видоизменят правилата на шахмата, като например се добавят нови фигури, промяна на движението на фигурите, формата и размера на дъската могат да са променени и т.н.

Основни принципи[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло задачата на шахматния композитор е да създаде позиция, ограничена в броя на участващите фигури, по отношение на която решаващият трябва да намери последователност от ходове, които гарантирано ще доведат до даден резултат.

Позициите, създадени в шахматната композиция, са предмет на набор от общи технически и художествени изисквания.

Техническите изисквания включват:

  • законността на първоначалната позиция, т.е. възможността тя да бъде получена от първоначалната позиция на шахматна игра чрез последователност от ходове, които не противоречат на правилата;
  • решителност във всички варианти, тоест неспособността на хипотетичния враг да избегне постигането на целта, поставена за решаващия;
  • уникалност на решението – една позиция позволява само един начин, замислен от автора, за постигане на желания резултат, който решаващият трябва да намери. Трябва да се има предвид, че в някои случаи авторът може да има предвид няколко решения. Това важи например за задачи върху кооперативeн мат, където представянето на план в няколко равни решения е от особено значение.

Художествените изисквания включват икономичност на формата и съдържанието, изразителност на замисъла и красота на решението. Последните две изисквания е трудно да се дефинират накратко, но първото е, че при решаването на задачата всички фигури на дъската трябва да се използват по един или друг начин (не трябва да има допълнителни, празни фигури или пешки, решението трябва да бъде постигнато в минимален брой ходове).

  • Вземането на преминаваща пешка (ан пасан) с началния ход се счита за възможно само когато с помощта на ретроанализ може абсолютно да се установи, че именно при предишния ход пешката, която трябва да бъде взета, се е преместила с два квадрата, преминавайки през бито поле от противникова пешка. В този случай не трябва да има нито една доказателствена игра, която да завърши с различен ход.
  • Рокадата в хода на решение винаги се счита за възможна по подразбиране, освен ако не може да бъде абсолютно сигурно чрез ретроанализ, че царят или топът вече са се преместили.

Теми[редактиране | редактиране на кода]

Тема се нарича основната идея на шахматната композиция. Възможно е в едно произведение да са осъществени няколко теми.

Известни теми:

  • „Антидуал“
  • „Блок“
  • „Екселсиор“
  • „Индийска тема“
  • „Новотни“
  • „Прикриване на полето на заплахата“

Историческо развитие и автори[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на шахматната композиция датира от началото на 8-9 век, когато за първи път са направени опити за съставяне на така наречения „мансуб“ (в превод от арабски: „това, което е издигнато, установено, подредено“). По сведения от арабски ръкописи първите шахматни задачи (наричани тогава мансуби) се появяват през IX век. Оттогава до наши дни шахматната композиция изминава дълъг път и са се развили редица направления и школи.

Първите неофициални световни първенства по шахматна композиция се считат за кореспондентски мачове-турнири на ФИДЕ, които се провеждат от 1972 г. В момента има официални световни първенства по шахматна композиция:

  • отборно – Световен турнир по шахматна композиция (на английски: WCCT – World Chess Composing Tournament) [2] и
  • лично – Световен индивидуален шампионат по шахматна композиция (на английски: WCCI – World Championship in Composing for Individuals). [3]

Днес почти всяко шахматно списание, както и редица неспециализирани издания публикуват задачи и етюди. Провеждат се и конкурси за съставянето им, включително и световни първенства. На авторите (често наричани „проблемисти“), подобно на шахматистите, се присъждат звания (майстор, гросмайстор и др.)

Известни световни проблемисти:

Български проблемисти:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кодекс шахматной композиции Архив на оригинала от 2011-06-07 в Wayback Machine.(англ.)
  2. World Chess Composing Tournament (WCCT) General rules // // WFCC. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2014-10-22. (на английски)
  3. World Championship in Composing for Individuals (WCCI) General rules // // WFCC. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 2014-10-22.