Щефан Ердман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щефан Ердман
Роден 22 февруари 1966 г. (53 г.)
Професия писател, изследовател
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 2000-
Жанр научна фантастика, документална литература
Тема загадките на историята на човечеството
Дебютни творби „По следите на боговете“
Уебсайт Официален уебсайт

Щефан Ердман (на немски: Stefan Erdmann) е немски писател на широко дискутирани бестселъри в жанра исторически документален роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Щефан Ердман е роден на 22 февруари 1966 г. в Хановер, Западна Германия. От 1968 г. живее в Хагенбург до язовир Щадехудер. Завършва педагогика.

Запалва се по историческите тайни като студент, а през 1990 г. отива с малка изследователска група на проучвания в Египет. Той е един от малкото изследователи, които впоследствие са прекарали толкова много часове при египетските пирамиди на платото Гиза и дори са преспали в голямата пирамида. През 1993 г. минава на свободна практика и се посвещава на писателската си кариера.

През 2001 г. излиза първата му изследователска историческо-документална книга „По следите на боговете“. В нея той развива хипотезата, че човечеството в ранен етап е повлияно от по-напреднала цивилизация. За защита на тезата си прави различни изследователски екскурзии и експедиции, в Скандинавските страни, Централна и Южна Америка, Хималаите, Индия и много африкански държави, резултатите, от които представя в книгата си.

В следващите си книги „Банки, хляб и бомби“ разглежда историята от древността до наши дни, представяйки старите култури и тайните на човечеството, идващи от фараоните, Исус и Моисей, и предаването на тайното знание чрез обществата на масони и илюминати. Изказва предположението, че древните пророци от Стария завет Давид и Соломон всъщност са фараоните Тутмос III и Аменхотеп III, а Мойсей е фараона Ехнатон, а историческите факти са преиначени впоследствие от библейските автори.

Цикълът му от книги, които са свързани с „червената нишка“ за историята на Древен Египет, завършва през 2008 г. с издаването на „Хилядолетната лъжа“ в сътрудничество с писателя Ян ван Хелсинг.

През 2010 г. участва в проучвания с Ян ван Хелсинг по проекта му за живота на Хитлер след Втората световна война. Резултатите са публикувани в книгата „Hitler überlebte in Argentinien“, в която Ердман не е посочен пряко като съавтор.

На 17 април 2013 г. Ердман заедно с Доминик Гьорлиц вземат скални фрагменти от затворена за посетители камера от пирамидата на Хеопс за изследване в института Фрезениус в Дрезден, Германия. Впоследствие те са обвинени, че проучването е незаконно, и пробите са върнати на Египет през август 2014 г.

През 1990 г. Ердман започва цялостно възстановяване и преустройство на стара къща останала от дядо му Вилхем Видел, която в края на 2008 г. става старчески дом със 100 места, на който той е изпълнителен директор.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Документално-исторически книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Den Göttern auf der Spur (2001)
    По следите на боговете, изд. „Дилок“ (2014), прев. Милица Ениманева
  • Banken, Brot und Bomben (2003)
    Банки, хляб и бомби, изд. „Дилок“ (2010), прев. Милена Петкова
  • Banken, Brot und Bomben – Band 2 (2004)
    Банки, хляб и бомби 2, изд. „Дилок” (2010), прев. Милена Петкова
  • Geheimakte Bundeslade (2005)
    Тайното досие „Кивот“ : най-голямата тайна на човечеството, изд. „Дилок“ (2015), прев. Милица Ениманева
  • Geheimpolitik und verbotenes Wissen – Interview mit Stefan Erdmann (2006) – аудиокнига
  • Die Jahrtausendlüge (2008) – с Ян ван Хелсинг
    Хилядолетната лъжа: по следите на загадката на пирамидите, изд. „Дилок“ (2012), прев. Камелия Вълчева
  • Hitler überlebte in Argentinien (2011) – с Абел Басти и Ян ван Хелсинг
    Хитлер живя в Аржентина, изд. „Дилок“ (2016), прев. Георги Кайтазов
  • Politisch unkorrekt: unbequeme Tatsachen und gefährliche Wahrheiten, die man nicht mehr aussprechen darf! (2012) – с Майкъл Морис, Андреас Поп, Йохан Георг Щницер, Михаел Фогт, Ян ван Хелсинг, Бен Моргенщерн, Йоханес Холи, Рудолф Пасиан

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]