Ювенална юстиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ювенална юстиция - (англ. juvenile justice system), на руски: Ювенальная юстиция. Зародишът на идеята е бил - система от специализирани държавни органи и съответсващото им законодателство да служат при работата с непълнолетните нарушители на закона, включвайки в себе си съдѝлища, прокурори, служба за пробация и изправителни учреждения за непълнолетни. Впоследствие идеята се е изродила до "защита правата на детето", при това основната "защита" се проявява срещу родителите му и срещу семейството на детето. Законите за ЮЮ, приети в началото на 21-ви век, са по-строги към родителя от най-фашистките или комунистически законодателства в 20-ти век. Правото на родителя да отглежда и да възпитава децата си, се трансформира в задължение на родителя към държавата да отглежда дете физически и да ѝ го предоставя за възпитание и образование. Противниците на днешното ювенално законодателство твърдят, че законът, (или пакет от закони), има за основна идея да се позволи отнемане на дете от родителите му при неясни и субективни критерии. В ювеналното законодателство се въвежда презумпция за виновност на родителите. ЮЮ противоречи на конституциите на повечето страни, в това число и на българската (чл.47), противоречи и на конвенцията на ООН за правата на детето. "Детски съд" и "Детско правосъдие" - тази институция е съществена част от ЮЮ, основната ѝ задача е да ликвидира възможностите на родителите за справедлив процес при обжалване по съдебен път на административните действия на СС (Социалните служби). Обикновено ювеналното съдебно производство е едноинстанционно, или пък същите съдии се произнасят и по обжалването. В създадената юридическа "дуелна ситуация": думата на родителите срещу тази на СС. В 99% от случаите съдът взима под внимание докладите на СС, тъй като те са "безпристрастни експерти", напълно игнорирайки показанията на родителите. Интересен юридически прецедент има в Русия. Там родителските организации блокираха приемането на пакет ЮЮ закони. Въпреки това СС въведоха ювенални практики, в пълен разрез с конституцията и законите на страната. Според сега действащото законодателство в Русия дете може да бъде изведено от семейството само "при непосредствена опасност за живота му". Вероятно законодателя си е представял съвсем други неща, но сега по този член от закона се изземват деца дори и ако няма достатъчно портокали в семейния хладилник. Друг характерен момент в ювеналната юстиция, който я разобличава като корупционна практика, е че не се залагат механизми и критерии за проследяване на състоянието на детето при приемните родители или осиновители. Веднъж, щом детето е отнето от родителите, СС престават да се интересуват от неговата съдба. Наскоро, след бурни протести от страна на граждански движения, руските власти потърсиха 1260 деца на възраст до 3 години, отнети от родителите им от Волгоградска област и предадени за осиновяване в Италия. Италианските следователи намериха само 5(пет) деца. Без съмнение огромната част от всички останали дечица е имала нерадостна съдба. Първия етап от въвеждането на ЮЮ, започва с масиран агресивен черен ПиаР срещу семейството и традиционните семейни ценности. Заглавия като "бум на децата отглеждани в краварници", "всяко трето дете малтретирано в къщи", "повечето от децата познават насилниците си" изобилстват в пресата и средствата за пропаганда. Проследявайки парите, с които се финансира тази негативна пропагандна кампания във всяка от страните, приели ЮЮ, се достига до едни и същи глобални организации, известни с дейността си по сексуално обучение и образование на подрастващи. В България има няколко обществени организации, декларирали неодобрението си към ЮЮ и активно противопоставящи се на опитите тя (ЮЮ) да бъде въведена в страната. Една от най-компетентните на експертно, педагогическо и юридическо ниво е Национална Мрежа на Родителите (НМР - www.nmr.bg) Ако опитите на родителските организации да блокират приемането на ювеналния закон (в България - "закон за детето") се провалят, Министерството на труда и социалното политика (МТСП) следва да внесе проекта за закон за детето в НС до м. Май 2012г.

Литература[редактиране | edit source]