Южна копривка

Южна копривка

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) (без ранг): Суперрозиди (Superrosids) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Конопови (Cannabaceae) род: Celtis вид: Южна копривка (C. australis)

Научно наименование

Celtis australis Linnaeus, 1753

Разпространение

Южна копривка в Общомедия

[ редактиране ]

Южната копривка (диалектно дива маслинка, кочеджик, на латински: Celtis australis) е листопадно, широколистно дърво, което принадлежи към разред Розоцветни (Rosales), семейство Конопови (Cannabaceae). Среща се в Южна Европа, Северна Африка и Мала Азия.

Листа и плодове

Разпространение на Celtis australis (южна копривка)
     : Естествена среда.
✖ : Изолирана популация.
▲ : Въведена популация (чрез синантропия).

Описание

Южната копривка се ползва като декоративно дърво при средиземноморски климат, където може да живее до 600 години. Цени се за дълголетието си и устойчивостта си към замърсяването на въздуха.

Докато се развива, придобива заоблена и разперена форма и може лесно да достигне от 15 до 25 м височина и от 8 до 10 м диаметър в естествената си среда. В по-хладни зони обаче запазва по-малки размери.

Стволът е прав и тънък и достига лесно 1 м. Кората е сивкава, покрита с издатини и е сходна с тази на бука.

Листата са грапави, асиметрични в основата си, овални, назъбени и редуващи се, като имат три жилки, започващи от основата им. Формата им напомня тази на листата на копривата. Дълги са 5-15 см. През цялата година са тъмно зелено-сиви, а преди да паднат през есента избледняват до светложълто.

Плодът е малък (широк 10-12 мм), костилков, тъмнолилав и годен за консумация. Изключително популярен сред птиците и другите диви животни.