Направо към съдържанието

Юлия Сендреи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлия Сендреи
Júlia Szendrey
унгарска поетеса, писателка и преводачка
Родена
Починала
ПогребанаКерепеши, Будапеща, Унгария

Националност Унгария
Работилаписател, поет, преводач
Литература
Жанровестихотворение, дневник
Семейство
СъпругШандор Петьофи (1847 – 1849)
Арпад Хорват (1850 – 1868)
Деца5
Юлия Сендреи в Общомедия

Юлия Сендреи (на унгарски: Júlia Szendrey) е унгарска поетеса, писателка и преводачка. Съпруга е на известния унгарски революционер и поет Шандор Петьофи.[1]

Произход и юношески години

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Кестхей, Кралство Унгария през 1828 г. Дъщеря е на Игнац Сендреи, надзирател в имения на благороднически семейства (включително семейство Фестетикс и семейство Карои)[1][2], и Анна Галович.

От 1840 до 1844 г. прекарва 4 години в пансион за девойки от заможни семейства в Пеща.[3] Владее чужди езици и свири на пиано.

Портрет на Юлия Сендреи, съпруга на поета Шандор Петьофи. Литография на Лайош Елишер, основаваща се на рисунка на Миклош Барабас и публикувана в първия брой на вестника на обществото „Петьофи“ през 1879 г.

През 1846 година в Нагикароли Юлия Сендреи се запознава със своя бъдещ съпруг Шандор Петьофи, с когото я свързват общи интереси, включително литературни. Двамата се женят през 1845 година.

Когато избухва Унгарската революция през 1848 г., Петьофи постъпва в унгарската армия и премества семейството си в Дебрецен. Синът им Золтан се ражда на 15 декември 1848 г.[2]

На 31 юли 1849 г. Петьофи изчезва по време на сражение и по-късно е обявен за мъртъв. Сендреи не иска да приеме смъртта на съпруга си и започва да го търси. Пътува до Трансилвания, по-късно кандидатства за паспорт, за да пътува до Турция.

Поради отказ на властите тя се обръща към своя близък приятел историка Арпад Хорват, с когото сключва брак през 1850 г.[1][3]

След сключване на втория ѝ брак следва вълна от неодобрение, в резултат на което Юлия Сендреи е заклеймена заради решението ѝ да се омъжи повторно и заради слухове за поведението ѝ, подхранвани от писанията на добре известни литературни фигури като Янош Аран. Сендреи ражда 4 деца на Хорват. Отношенията ѝ с първородния ѝ син Злотан се влошават, който умира 22-годишен от туберкулоза през 1870 г.[2]

Вторият ѝ брак също завършва трагично. Юлия Сендреи е диагностицирана с рак на шийката на матката. През 1867 г. се разделя със съпруга си Арпад Хорват и се мести да живее в малък апартамент в Пеща. В дневника си пише, че вторият ѝ съпруг не ѝ е бил верен.[4]

Умира в апартамента си в Пеща през 1868 г. На смъртното си легло тя диктува писмо до баща си, което гласи: „Баща ми каза, че ще бъда нещастна с Шандор. Но нито една жена все още не е изпитвала такова щастие, каквото съм изпитвала с Шандор. Бях неговата кралица, той ме обожаваше и аз го обожавах. Ние бяхме най-шастливата двойка на света и ако съдбата не се беше намесила, все още щяхме да сме“.[2] Тя е положена заедно с останалите членофе на семейство Петьофи в гробището „Керепеши“ в Будапеща.[1][5][6]

През 1850 г. Сендреи написва няколко стихотворения, води си дневник и превежда няколко приказки на Ханс Кристиан Андерсен.[1]

Прижизнени издания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Andersen meséi; ford. Szendrey Júlia; Lampel, Pest, 1858.

Статуи на Юлия Сендреи са разположени на няколко места в Унгария. Нейна статуя е поставена и в Копенхаген в сградата на посолството на Унгария през 2018 г.[7]