Юлия Сендреи
| Юлия Сендреи | |
 | |
| Родена | 29 декември 1828 г. |
|---|---|
| Починала | 6 септември 1868 г. |
| Професия | писател, поет, преводач |
| Националност | Унгария |
| Съпруг | Шандор Петьофи (1847 – 1849) Арпад Хорват (1850 – 1868) |
| Деца | 5 |
| Юлия Сендреи в Общомедия | |
Юлия Сендреи (на унгарски: Júlia Szendrey) е унгарска поетеса, писателка и преводачка. Съпруга е на известния унгарски революицонер и поет Шандор Петьофи.[1]
Живот и творби[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в Кестхей, Кралство Унгария през 1828 г. Дъщеря е на Игнац Сендреи, надзирател във ферми на благороднически семейства (включително семейство Фестетикс и семейство Карои[1][2] и Анна Галович.
От 1840 до 1844 г. прекарва 4 години в институт за девойки от заможни семейства в Пеща.[3] Владее чужди езици и свири на пиано.
Шандор Петьофи[редактиране | редактиране на кода]
През 1846 година в Нагикароли Юлия Сендреи се запознава със своя бъдещ съпруг Шандор Петьофи, с когото я свързват общи интереси, включително литература. Двамата се женят през 1845 г.
Когато избухва Унгарската революция през 1848 г., Петьофи постъпва в унгарската армия и премества семейството си в Дебрецен. Синът им Золтан се ражда на 15 декември 1848 г.[2]
На 31 юли 1849 г. Петьофи изчезва по време на сражение и по-късно е обявен за мъртъв. Сендреи не иска да приеме смъртта на съпруга си и започва да го търси. Пътува до Трансилвания, по-късно кандидаства за паспорт, за да пътува до Турция.
Арпад Хорват[редактиране | редактиране на кода]
Поради отказ на властите тя се обръща към своя близък приятел историка Арпад Хорват, с когото сключва брак през 1850 г.[1][3]
След сключване на втория ѝ брак следва вълна от неодобрение, в резултат на което Юлия Сендреи е заклеймена заради решението ѝ да се омъжи повторно и заради слухове за поведнеието ѝ, подхранвани от писания на добре известни литературни фигури като Янош Аран. Сендреи ражда 4 деца на Хорват. Отношенията ѝ с първородния ѝ син Злотан се влошават, който умира 22-годишен от туберколоза през 1870 г.[2]
Късни години[редактиране | редактиране на кода]
Вторият ѝ брак също завършва трагично. Юлия Сендреи е дагностицирана с рак на шийката на матката. През 1867 г. се разделя със съпруга си Арпад Хорват и се мести да живее в малък апартамент в Пеща. В дневника си пише, че вторият ѝ съпруг не ѝ е бил верен.[4]
Умира в апартамента си в Пеща през 1868 г. На смъртния си одър тя продиктува писмо до баща си, което гласи: „Баща ми каза, че ще бъда нещастна с Шандор. Жена все още не е изпитвала такова щастие, което аз изпитах с Шандор. Бях неговата кралица, той ме обожаваше и аз го обожавах. Ние бяхме най-шастливата двойка на света и ако съдбата не се беше намесила, все още щяхме да сме“.[2] Тя е положена заедно с останалите членофе на семейство Петьофи в гробището „Керепеши“ в Будапеща.[1][5][6]
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
През 1850 г. Сендреи пише няколко стихотворения, дневник и превежда няколко приказки на Ханс Кристиан Андерсен.[1]
Паметници[редактиране | редактиране на кода]
Има няколко статуи на Юлия Сендреи в Унгария. Нейна статуя е издигната и в Копенхаген в сградата на посолството на Унгария през 2018 г.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Szendrey Júlia halála
- ↑ а б в г Petőfi Sándor, Szendrey Júlia és gyermekük, Zoltán keresztelési anyakönyvei a Magyar Nemzeti Levéltár Országos Levéltárának mikrofilmtárában
- ↑ а б Petőfi Sándorné
- ↑ Júlia, az elátkozott özvegy - Petőfi özvegyének igazi arca
- ↑ Szendrey Júlia mint költő, műfordító, múzsa és nő Szendrey Júlia kötészete és hatása
- ↑ Petőfi család // Архивиран от оригинала на 2006-05-24. Посетен на 2023-11-20.
- ↑ Szobrot kapott Koppenhágában Szendrey Júlia
|
