Якоб Васерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Якоб Васерман
Jakob Wassermann
Якоб Васерман ок. 1933 г.
Якоб Васерман ок. 1933 г.
Роден 10 март 1873 г.
Починал 1 януари 1934 г. (60 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ, есе, автобиография
Дебютни творби „Мелузина“, роман (1896)
Уебсайт www.jakob-wassermann.de
Якоб Васерман в Общомедия

Якоб Васерман (на немски: Jakob Wassermann) е германски писател от еврейски произход, автор на романи, новели, есета, разкази и автобиография.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Якоб Васерман е роден на 10 март 1873 г. в баварския град Фюрт в семейството на неуспял търговец. Още като дете загубва майка си. Рано проявява литературни интереси и публикува различни работи в малки вестници.

Тъй като баща му не е склонен да подкрепя литературните му амбиции, след като се дипломира, Якоб започва да стажува при търговец във Виена. Отбива едногодишната си военна служба във Вюрцбург. След това живее в Южна Германия и Цюрих.

Портрет на Васерман (1899)

През 1894 г. Васелман се премества в Мюнхен. Там работи като секретар на влиятелен писател и издател. С негово съдействие постъпва като литературен редактор в сатиричното седмично списание „Симплицисимус“. През 1896 г. публикува първия си роман „Мелузина“ („Melusine“). В Мюнхен се сближава с писателите Райнер Мария Рилке, Хуго фон Хофманстал и Томас Ман.

В края на 1897 г. Васерман започва да пише фейлетони и театрални критики за Франкфуртер цайтунг. По поръчение на вестника се пренася във Виена, където се присъединява към писателите от кръга Млада Виена и особено се сближава с драматурга Артур Шницлер.

След 1906 г. Васерман живее с редуване във Виена и Алтаусзе, Щирия. През 1926 г. е избран в Пруската академия на изкуствата, Берлин. Напуска я през 1933 г., за да избегне изселването си от нацистите.

През същата година книгите му са забранени в Германия поради еврейския му произход.

Якоб Васерман умира на 1 януари 1934 г. от сърдечен удар в дома си в Алтаусзе, Австрия.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Васерман включва поезия, есета, романи и разкази. За най-важни негови произведения се смятат романът „Делото Мавриций“ („Der Fall Maurizius“) (1928) и автобиографията „Mein Weg als Deutscher und Jude“ („Моят път като немец и евреин“) (1921), в която обсъжда напрегнатата връзка между своята немска и еврейска самоличност[3].

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Melusine, Roman, 1896
  • Die Juden von Zirndorf, Roman, 1897
  • Schläfst du, Mutter?, Novelle, 1897
  • Die Schaffnerin, Novelle, 1898, 2016
  • Die Geschichte der jungen Renate Fuchs, Roman, 1900
  • Der Moloch, Roman, 1902
  • Der nie geküsste Mund, Erzählungen, 1903
  • Die Kunst der Erzählung, Abhandlung, 1904
  • Alexander in Babylon, Roman, 1905
Александър във Вавилон, изд.: Ив. Г. Игнатов и синове, София (1929), прев. Михаил Пундев
  • Engelhart Ratgeber, Roman, 1905
  • Die Schwestern, drei Erzählungen, 1906
    • Donna Johanna von Castilien
    • Sara Malcolm
    • Clarissa Mirabel
  • Caspar Hauser oder Die Trägheit des Herzens, Roman, 1908
Каспар Хаузер или Леността на сърцето, изд.: Атлантис, София (1994), прев. Александър Андреев
  • Die Gefangenen auf der Plassenburg, Erzählung, 1909
  • Die Masken des Erwin Reiners, Roman, 1910
Маските на Ервин Райнер, изд.: Гутенберг, София (1920), прев. М. Ив. Динков
Маските на Ервин Райнер, изд.: Живот, София (1921), прев. Ю. Иванова, С. Ораховац
  • Der goldene Spiegel, Novellenband, 1911
  • Geronimo de Aguilar, Novelle, 1911
  • Faustina, Erzählung, 1912
  • Der Mann von vierzig Jahren, Roman, 1913
Мъжът на четиридесет години, изд.: Художник, София (1932), прев. Ана Г. Деянова
  • Das Gänsemännchen, Roman, 1915
  • Christian Wahnschaffe, Roman, 2 Bände, 1919
Кристиян Ваншафе, изд.: М. Г. Смрикаров, София (1947), прев.

Невяна Розева

  • Die Prinzessin Girnara: Weltspiel und Legende, Schauspiel, 1919
  • Golowin, Roman, 1920
Головин, изд.: Художник, София (1932), прев. Ана Г. Деянова
  • Mein Weg als Deutscher und Jude, Autobiographie, 1921, 2005
  • Imaginäre Brücken, Studien und Aufsätze, 1921
  • Oberlins drei Stufen und Sturreganz, zwei Erzählungen, 1922
  • Ulrike Woytich, Roman, 1923
  • Faber oder die verlorenen Jahre, Roman, 1924
  • Laudin und die Seinen, Roman, 1925
Лаудин и неговото семейство, изд.: Съгласие, София (1928), прев. Д. Гаврийски, М. Михайлов
  • Das Amulett, Novelle, 1926
  • Der Aufruhr um den Junker Ernst, Novelle, 1926
  • Das Gold von Caxamalca, Erzählungen, 1928
  • Christoph Columbus, Biographie, 1929
  • Selbstbetrachtungen, 1931
  • Romantrilogie:
  • Der Fall Maurizius, 1928
Делото Мавриций, изд.: Д. Маджаров, София (1932), прев. Димитра Куцарова
  • Etzel Andergast, 1931
Ецел Андергаст, изд.: Д. Маджаров, София (1934), прев. Димитра Куцарова
  • Joseph Kerkhovens dritte Existenz, 1934
Трето съществуване на Йосиф Керкховен, изд.: Евтина книга, София (1935), прев. М. Пенкова

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. град Фюрт, родното място на писателя, учредява в негова памет литературната награда Якоб Васерман.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Data BNF
  2. Wassermann Dies, Exile in Austria, The New York Times, 2 януари 1934, p. 25
  3. Scharfstein S. Jewish History and You. Jersey City, New Jersey, Ktav Publishing House, p. 123

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]