Якоб ван Артевелде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Якоб ван Артевелде
Якоб ван Артевелде 

Статуята на Артевелде на Vrijdagsmarkt в Гент
Роден: ок. 1290 г.
Гент, Белгия
Починал: 24 юли 1345 г.
Гент, Белгия

Якоб ван Артевелд (на нидерландски: Jacob van Artevelde Jacob van Artevelde, ок. 1290 – 24 юли 1345), известен още като Мъдрия и Пивоваря от Гент, е фламандски държавник и политически лидер, водач на фламандската съпротива срещу Франция по време на Стогодишната война.

Артевелде е роден в заможно търговско семейство в Гент. Жени се два пъти и натрупва състояние в тъкаческата индустрия.

Издигането му в обществото е през ранните етапи на Стогодишната война. Страхувайки се, че военните действия между Франция и Англия ще навредят на благосъстоянието на Гент, Артевелде влиза в политическия живот през 1337 г. Той полага основите на Четирите (федерация между градовете Гент, Брюж и Ипр и Брюжката франка), с цел покаже неутралитета на областта.

Артевелде застава начело на на бунта срещу Луи I, граф на Фландрия, който се е отказал от антифренската политика на баща си. Луи I е принуден да избяга във Франция, а Артевелде служи като капитан-генерал на Гент от този момент до смъртта си.

Фламандските отношения с Англия традиционно са добри, поради търговията с вълна и текстил. Неутралитета в крайна сметка е нарушен, и през 1340 г. градовете застават на страната на Англия. През същата година, Артевелде убеждава федерацията да признае крал Едуард III Английски като суверен на Франция и владетел на Фландрия.

Под полудиктаторския режим на Артевелде, фламандската търговия и индустрия се развиват и процъфтяват. През 1345 г. обаче, слуховете, че планира да признае сина на Едуард III, Черния принц, като граф на Фландрия, както и подозрението за злоупотреба и отлъчването от папата водят до народно въстание в Гент и Артевелде е убит от разгневената тълпа.

По-късно, синът му — Филип ван Артевелде, става лидер на фламандската кауза.

Източници[редактиране | edit source]

  • Barbara Tuchman. A Distant Mirror. Alfred A. Knopf, New York, 1978 г., стр. 77–80