Янчо Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янчо Георгиев
Деец на БКП
Роден: 9 март 1912 г.
Починал: 16 септември 1985 г. (73 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   II НС   III НС   

Янчо Георгиев Янчев е български партизанин, офицер, майор. Деец на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 март 1912 година в гюмюрджинското село Калайджере. Член на БКМС ог 1929 г. и на БКП от 1932 г. Осъден е по политически причини по ЗЗД и изтърпява присъдата в затвора през 1933 – 1937 г. Секретар на ОК на РМС и член на Окръжния комитет на БРП (к) в Хасково (1937 – 1941).

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1943 г. интерниран в лагера Кръстополе. От 1944 година е Партизанин и политкомисар на партизански отряд „Асен Златаров“ и на Седма Хасковска въстаническа оперативна зона (1944)[1].

Участва във войната срущу нацистка Германия. От 28 септември 1944 година е помощник-командир на десети дивизионен артилерийски полк. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас. Военно звание майор.

Завършва Висша политическа школа при ЦК на БКП (1951 – 1954). Секретар и първи секретар на ОК на БКП в Хасково (1945 – 1961). [2] Посланик в Унгария (1961 – 1965) [3], посланик в КНДР (1971 – 1973). Бил е завеждащ отдел в Министерството на външните работи. Кандидат-член на ЦК на БКП (1954 – 1958, 1976 – 1981). Член на ЦК на БКП (1981 – 1989)[4]. С указ № 532 от 9 март 1982 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България[5]. Носител е на три ордена „Георги Димитров“ (1959, 1962, 1972). Умира на 16 септември 1985 г. в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 162
  2. ЦПА, ф.1, оп.6, а.е.4265
  3. ф.1, оп. 6, а.е. 4461
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 105]
  5. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 544