Яхчал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Яхчал (на персийски: یخچال), в превод „яма за лед“ (یخ ях – лед,چال чал – яма) в старинното му значение е хладилно съоръжение от изпарителен вид, традиционно използвано в Персия за съхраняване на лед през горещите сезони. Построени преди векове, много от тези съоръжения са се запазили до днес в Иран.[1] В повечето случаи те представляват комплекс от подземно хранилище, покрито с купол, до което се намират плитък водоем за производство на лед и висока стена, осигуряваща целодневна сянка. В съвременния персийски език думата яхчал се използва за битови хладилници.

История[редактиране | редактиране на кода]

Не са намерени директни писмени или други обективни свидетелства за древния произход на яхчалите, но въз основа на преразкази на древни историци и някои легенди се предполага, че яхчалите са се появили векове преди нашата ера. Първите техни описания са от времето на Сефевидите (17 век) и са за яхчалите на Исфахан в пътеписите на френския пътешественик Жан Шарден.[1][2]

Яхчал в Сирджан, Южен Иран

До появата на съвременните, промишлено произвеждани хладилници яхчал е един от основните елементи на традиционната иранска архитектура и наред с вятърните кули (бадгири) и водни резервоари (аб анбари) демонстрира нейната адаптивност към сухия и горещ климат на иранското плато. До началото на 20 век съоръжението се наричало яхдан (в превод „контейнер за лед“). В някои провинции на Иран това наименование продължава да се използва като синоним на яхчал.[3]

Ледът, произвеждан и съхраняван в яхчали се използвал в домакинствата за разнообразни цели, включително за запазване на храните през лятото, охлаждане на напитки, приготвяне на традиционен ирански десерт фалуде.

Конструкция и функциониране [2][редактиране | редактиране на кода]

Яхчал имал различни варианти на реализация. Най-елементарният от тях представлявал изкоп в земята, в който нареждали блокове лед, а за изолация от въздуха и защита от слънчевите лъчи отгоре покривали със слама, папур и пръст. При по-сложните видове яхчал върху дълбокия изкоп се изграждал висок купол.

Яхчал се наричал и цял комплекс за производство и съхранение на лед. Той се състоял от три основни части, всяка от които имала отделна функция:

  • висока и масивна стена за осигуряване на плътна сянка;
  • открит водоем за производство на лед;
  • затворено хладилно пространство за съхраняване на лед;

Стена[редактиране | редактиране на кода]

За осигуряването на сянка се построявал масивен зид, чиято височина можела да стига до 10 m. Основната стена била в направление изток-запад, с което се ограничавало слънчевото греене от юг. В зависимост от географските условия и местния релеф понякога към основния зид пристроявали допълнителни по-къси крила, ограничаващи терена от изток и запад. Зидът се изграждал от кирпич. Стените на някои комплекси украсявали с геометричен релеф.

Водоем[редактиране | редактиране на кода]

Ледът обикновено се произвеждал през студените нощи на зимните месеци. За целта използвали изкопаните в земята правоъгълни водоеми с дълбочина до 50 cm. Водоемът се намирал успоредно на северната страна на стената и бил с дължина малко по-къса от нейната. За пълненето му използвали различни водоизточници, като в повечето случаи водата се доставяла чрез система от изкуствени подземни канали, наречени ганати.

Ледът във водоемите се произвеждал на няколко стъпки.[3] Отначало се наливал тънък около 5 – 10 cm слой вода. След като той замръзвал, на следващия ден върху него се доливал нов слой вода. Действието се повтаряло докато дебелината на леда се изравни с дълбочината на водоема. След начупването на леда и преместването му в хранилището процесът започвал отново.

В районите, където наблизо имало планини, от тях доставяли естествено замръзнал лед. Този лед освен за съхраняване бил също използван като източник, стимулиращ замръзването на водата във водоема.

Външен и вътрешен изглед на яхчал в Мейбод, централен Иран
Външен и вътрешен изглед на яхчал в Мейбод, централен Иран

Хранилище за лед[редактиране | редактиране на кода]

Ледът се трупал и съхранявал в хранилища, вкопани в земята. Над повърхността на земята ги покривали с куполи с височина до 10 m. Обемът на подземното хладилно пространство при някои яхчали стигал 5000 m3. Изкопът за него се правел с цилиндрична форма и диаметърът му при големите яхчали можел да бъде над 20 m. Дълбочината на изкопа зависела от климатичните особености на местността и степента на прогряването на земята и понякога стигала 15 m. Дебелите около 2 m стени били изграждани от материали с много ниска топлопроводност– камъни или приготвени по определена рецепта тухли. Като мазилка използвали специална смес, наричана сарудж, в чийто състав имало в определени пропорции пясък, вар, яйчен белтък, глина, козя козина и пепел.

Схема на охлаждане чрез система бадгир/ганат

За построяването на купола използвали кирпич. Куполът бил с характерна форма – отдолу започвал като полусфера, нагоре постепенно се удължавал и изтънявал, преминавайки в конус. При такава конструкция спестявали строителните материали, теглото на купола намалявало, а центърът на тежестта слизал по-надолу. Височината на купола често била над 10 m. Външната му повърхност понякога се правела стъпаловидна, с което се улеснявало провеждането на ремонтите и годишната поддръжка. На върха на купола имало отвор, чрез който се извеждал овлажненият и затопленият въздух. При някои яхчали вентилацията се осъществявала чрез бадгири.

Особено ефективно проветряване и поддържане на низките температури в хладилното пространство било при съоръженията, които обединявали хранилището за лед с бадгири и ганати. При такава конструкция в основата на хранилището имало специално направени отвори към подземния канал. Системата бадгир/ганат действала като охладително съоръжение на принципа охлаждане чрез изпарение, в даден случай изпарение на водата.

Яхчал около град Керман

Механизмът на действието на един бадгир се основава върху разлика във въздушното налягане. При ветровито време от подветрената страна на бадгира се образува област с понижено налягане. Въздухът от хладилното помещение се изсмуква през канала на бадгира и се замества със студения въздух от ганата. Въздушният поток влизащ в ганата засилва изпарението на водата, в резултат на което температурата в ганата се поддържа ниска.

Тази система целогодишно осигурявала температури близки до точката на замръзване и ледът в хранилището се запазвал до следващата зима.

Начупеният лед се пренасял в хранилището ръчно или се прехвърлял чрез директна връзка с водоема. Входът, през който се запълвало хранилището, след приключването на зимното производство се зазидвал. За достъп до леда в подножието на купола имало специален вход, който се затварял с врата. За по-лесно и удобно изземване на парчетата лед от хранилището, те се нареждали на слоеве, отделени един от друг със слама и сухи растения.

Яхчали в Иран[редактиране | редактиране на кода]

В Иран са намерени и регистрирани 129 места, където е имало яхчали. 71 от тях са били комплекси със съоръжения за производство на лед, а 58 само хранилища за лед. Останки от яхчали са се запазили само в 104 места.[2]

Един от най-големите запазили се комплекси в Иран се намира в град Мейбод, централен Иран. Куполът на неговия яхчал е с височина 15 m. Дебелината му при основата е над 240 cm, а горе е само 20 cm. Пазещият от слънце зид е с дължина над 40 m, височина около 12 m и дебелина в основата до 2 m.

Добре запазен и поддържан яхчал се намира на около 2 km от центъра на град Керман, южната част на централен Иран. Височината на купола му е 18 m, а засенчващият зид е украсен с вдлъбнат релеф.

Сравнително запазени яхчали има също около Техеран, Язд и други градове. В повечето случаи възстановени или поддържани са само куполите на хранилищата, а зидовете остават полуразрушени.

Яхчал в провинция Язд, Иран

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „یخچال (معماری)‏“ в Уикипедия на персийски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.