1984 (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
1984
Nineteen Eighty-Four
Режисьори Michael Radford
Продуценти Simon Perry
Сценаристи Michael Radford
В ролите Джон Хърт
Музика Dominic Muldowney
Оператор Роджър Дийкинс
Премиера
Език английски език
Външни препратки
IMDb
Авторът на романа „1984“ Джордж Оруел

|„Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта“, познат още като „1984“, е британски антиутопичен филм от 1984 г., написан и режисиран от Майкъл Ратфорд, базиран на едноименния роман на Джордж Оруел. С участието на Джон Хърт, Ричард Бъртън (последната му роля в киното), Сузана Хамилтън и Кирил Кюсак, филмът проследява живота на Уинстън Смит в Океания – страна, управлявана от тоталитарно правителство.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

През антиутопичната 1984 Уинстън Смит (Джон Хърт) води мизерен живот в тоталитарната държава Океания под постоянното наблюдение на Мисловната полиция. Сюжетът се развива в Лондон, столицата на територията Airstrip One (в миналото – Англия или Британия).

Уинстън работи в малък офис в Министерството на истината, преписвайки история съгласно диктатурата на Партията и върховното ѝ лице – Големия брат. Човек, обладан от болезнени спомени и нестихващи желания, Уинстън води таен дневник на личните си мисли, което е строго забранено в Океания.

Животът му се преобръща, когато е заговорен от познат работник от Външната партия – мистериозно, самоуверено изглеждащо момиче на име Джулия (Сузана Хамилтън) – и те поставят началото на незаконна връзка. Първата им среща се провежда в отдалечената провинция, където те обменят подломни идеи преди да правят секс. Скоро след това, Уинстън наема стая над заложна къща (в уж безопасната пролетарска зона), където те продължават своята връзка. Джулия – чувствена жена със свободен дух – доставя контрабандни храна и дрехи от черния пазар. В продължение на няколко месеца те тайно се срещат и се наслаждават на идиличен живот, изпълнен с относителни свобода и доволство заедно.

Всичко приключва една вечер с внезапното нахлуване на Мисловната полиция. И двамата са арестувани и се разкрива, че има екран, скрит зад картина в тяхната стая, и че очарователно старомодния и привидно чувствителен собственик на заложната къща, господин Чарингтън (Кирил Кюсак), е таен агент на Мисловната полиция. Уинстън и Джулия са отведени в Министерството на любовта, където ги арестуват, разпитват и „рехабилитират“ поотделно. Там О’Брайън (Ричард Бъртън), високопоставен член на Вътрешната партия, за когото Уинстън преди е мислил, че е агент на движението на съпротивата, водено от смъртния враг на Партията, Емануел Голдщайн, систематично го измъчва.

О’Брайън информира Уинстън за истинската цел на държавата и го обучава в принципите на двойното мислене – умението да имаш две противоречиви мисли в главата си по едно и също време. За последанта си рехабилитация, Уинстън е въведен в Стая 101, където О’Брайън му казва, че ще бъде подложен на „най-лошото нещо в света“, изработено специално за личните фобии на Смит. Когато е изправен пред този непоносим ужас, който се оказва клетка, пълна с диви плъхове, психологичното съпротивление на Уинстън най-накрая и безвъзвратно се пречупва; той истерично отхвърля верността си към Джулия. Вече напълно покорен и прочистен от бунтарски мисли, импулси и лични привързаности, Уинстън е излекуван и освободен.

В последната сцена Уинстън се връща в кафенето „Кестеново дърво“, където преди бе виждал излекуваните мисловни престъпници Джоунс, Аронсън и Ръдърфорд (някога изтъкнати, но по-късно посрамени членове на Вътрешната партия, които от тогава са „превърнати в пара“. Докато Уинстън седи на шахматната маса, Джулия, наскоро „излекувана“, се приближава към него. Те си поделят бутилка джин и безстрастно си разменят няколко думи относно това как са се предали един другиго. Държат се безразлично един към друг. След като тя си тръгва, Уинстън гледа емисия на себе си на големия екран, в която той признава своите „престъпления“ срещу държавата и умолява да бъде помилван от народа.

Чувайки репортаж, обявяващ пълния разгром на Океанската партия над противниковите сили в Северна Африка, Уинстън поглежда образа на Големия брат, който се появява на екрана, след това се извръща и прошепва „Обичам те“ – фраза, която той и Джулия многократно използвали през тяхната връзка, разкриваща възможността, че той все още обича Джулия. Вместо това, той може също така да изразява обичта си към Големия брат, като в книгата.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Продукцията[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1983 г. Радфорд моли продуцента да се опита да получи правата за заснемане на филм върху романа на Оруел. Оказва се, че правата вече се държат от Марвин Розенблум, адвокат от Чикаго, който сам се опитва да заснеме филм. Розенблум се съгласява да стане изпълнителен продуцент и докато продуцентът Саймън Пери напира пари за продукцията, Радфорд пише сценария, вдъхновен от идеята му да направи „филм за научна фантастика направен през 1984“. Сценарият е завършен за три седмици.

Първоначално за ролята на О‘Брайън е избран Пол Скофийлд (Paul Scofield), който обаче чупи крак по време на снимките на филма „Надстрелването“ (The Shooting Party) . Антъни Хопкинс, Шон Конъри и Род Щайгър също са сред предложенията за ролята. Ричърд Бъртън, който живее в Хаити, се присъединява към продукцията шест седмици след започването на снимките, като настоява за специално изработен за него костюм.

Официалните снимки започват на 19 март 1984 г. и приключват през октомври същата година. Някои сцени са заснети на същинските дати, както и на същите места, споменати в романа. Бюжетът на филма е 2.5 милиона лири, но по време на снимките разходите се увеличават.

Редфорд и операторът Роджър Дякинс първоначално искат филмът да е черно-бял, но финансовите продуценти се противопоставят на тази идея. Затова във филма се използва специална технология, наречена „избелващ байпас“, за да създадат така наречения „измит“ ефект върху визуалните ефекти на филма.

Снимачният процес[редактиране | редактиране на кода]

Откриващите сцени на филма, по време на Двуминутните омрази са заснети в покрит с трева хангар близо до Чипънхам, Уилтшър. Някои сцени са заснети в „Alexandra Palace“ в Лондон – тези на Площата на победата. Сграда на Лондонския университет пък е ползвана за Министерството на Истината. Идиличната първа среща на главните герои пък е заснета в местност с естествени хълмове близо до Уайтшиър. Неизползвана електрическа станция пък е фасада за Площата на победата. Някои от сцените са заснети на лондонската улица „Чешир“, която Оруел е посещавал и коментирал. Използвана за локация е и необитаема мелница за зърно. Филмът споделя много от локациите си с „Бразилия“ (Brazil), който се снима същата година.

Рецензии[редактиране | редактиране на кода]

На премиерата в САЩ Винсънт Канби заявява, че това е един „възхитителен, мрачно красив“ филм, макар че „не е лесен за гледане филм“. Роджър Ибърт присъжда 3.5 от 4 звезди, пишейки, че „той прониква много по-дълбоко в мрачното сърце на романа “ от предишни адаптации. Също така казва, че Джон Хърт е „ перфектният Уинстън Смит“.

Противоречия относно филмовата музика[редактиране | редактиране на кода]

Върджин филмс, които финансират филма, възлагат задачата на британското рок/поп дуо Eurythmics да изработят музиката за саундтрака. Радфорд не одобрил настояването на Върджин филмс да бъде използвана поп ориентирана музика, тъй като традиционната оркестрова музика, първоначално предвидена за филма, била композирана изцяло от Dominic Muldowney няколко месеца по-рано.

Въпреки желанията на Радфорд, Върджин упражнили правото си на последна редакция и заменили музиката на Muldowney с тази на Eurythmics. Въпреки това, основната мелодия на Muldowney (по-точно химнът, „Oceania, tis for three“) все още присъствал на видно място във филма. Пез ноември 1984, Върджин рекърдс пуснали албума със саундтрака на Eurythmics, включващ значително променени версии на песните, чути във филма, под заглавието „1984 (С любов за Големия брат). Въпреки противоречието, албумът достигнал 23 място в британската албумна класация и бил удостоверен като „златен“ от BPI, заради продажби от над 100 000 копия. Песента „Sexcrime (Nineteen Eighty-Four)“ от албума била пусната като сингъл точно преди самия албум и се превърнала в един от най-големите хитове на Eurythmics, достигайки 4-та позиция, и наградена със „сребро“ за продажби над 200 000 копия. Клипът към песента включвал моменти от филма. Песента „Julia“ също била пусната като сингъл, но не достигнала дори Топ 40.

По време на приемната си реч на Британските филмови награди Evening Standard, Радфорд открито изразил своята досада от решението на Върджин и твърдил, че музиката на Eurythmics била „пробутана“ на неговия филм. Радфорд не признал редакцията на филма, включваща песни и на Eurythmics, и на Muldowney, но когато „1984“ дебютирал на 10 октомври в Лондон и на 14 декември в Ню Йорк, това била версията, пусната за широко разпространение. Майкъл Радфорд оттеглил филма от конкурса BAFTA в знак на протест срещу решението на Върджин да променят филмовата музика. Eurythmics отвърнали с изявление, в което твърдели, че не знаели за предварителни договорки между Върджин и Радфорд, и че били приели предложението да композират музика за филма добросъвестно.

През 1999 г., пълният оркестрален саундтрак на Muldowney (24 песни) е издаден като специално CD издание под името „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта: Музиката на Океания“, в чест на 15-тата годишнина на филма. Дискът включвал невиждани снимки от заснемането на филма, както и линейни бележки от Радфорд.

В по-късното MGM DVD издание в Северна Америка през 2003, цветът на филма бил върнат към нормално ниво на наситеност, а музиката на Eurythmics била напълно заменена с тази на Muldowney – както Радфорд първоначално възнамерявал – въпреки, че и Eurythmics, и Muldowney все още били представяни заедно в началните и крайните надписи. DVD изданието бързо било спряно и забравено. Тази версия била показвана в края на 1980-те по Канал 4 в Обединеното кралство. Въпреки тоав, MGM DVD изданието за Острова от 2004 включва микс на песните на Eurythmics и Muldowney на английски и френски, както и оригиналната ненаситена картина.

През 2013 филмът отново бил пуснат като DVD в Северна Америка чрез TGG Direct. Изданието включвало оригиналния микс от песни на Eurythmics и Muldowney, както и ненаситената цветова палитра. През 2015 филмът е пуснат за Blu-ray в Северна Америка от Twilight Time в ограничен брой от 3 000 копия. Това издание включва саундтрака на двамата композитори на един аудиоканал, оркестралната музика на Muldowney на друг, като в същото време е спазена оригиналната цветова схема.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Филмът печели наградата „Най-добър британски филм“ на Британските филмови награди Evening Standard. Също така печели наградата „The Golden Tulip“ в на Международния филмов фестивал в Истанбул през 1985.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nineteen_Eighty-Four_(1984_film)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.