1984 (филм)

1984
Nineteen Eighty-Four
Режисьори	Майкъл Радфорд
Сценаристи	Майкъл Радфорд
Базиран на	„1984“ от Джордж Оруел
В ролите	Джон Хърт Сюзана Хамилтън Ричард Бъртън
Музика	Доминик Мълдауни Юритмикс
Оператор	Роджър Дийкинс
Монтаж	Том Пристли
Филмово студио	„Ъмбрела-Роузенблъм“
Жанр	научнофантастичен трилър
Премиера	10 октомври 1984 г. (Лондон)
Времетраене	113 минути
Страна	Великобритания
Език	английски език
Бюджет	5,5 млн. £
Приходи	8,43 млн. щ.д.
Външни препратки
IMDb Allmovie

„1984“ (на английски: Nineteen Eighty-Four) е британски филм от 1984 година, антиутопичен научнофантастичен трилър на режисьора Майкъл Радфорд по негов собствен сценарий, базиран на едноименния роман от 1949 година на Джордж Оруел. Главните роли се изпълняват от Джон Хърт, Сюзана Хамилтън и Ричард Бъртън в последната си роля в киното.

Сюжет

Авторът на романа „1984“ Джордж Оруел

През антиутопичната 1984 Уинстън Смит (Джон Хърт) води мизерен живот в тоталитарната държава Океания под постоянното наблюдение на Мисловната полиция. Сюжетът се развива в Лондон, столицата на територията Airstrip One (в миналото – Англия или Британия).

Уинстън работи в малък офис в Министерството на истината, преписвайки история съгласно диктатурата на Партията и върховното ѝ лице – Големия брат. Човек, обладан от болезнени спомени и нестихващи желания, Уинстън води таен дневник на личните си мисли, което е строго забранено в Океания.

Животът му се преобръща, когато е заговорен от познат работник от Външната партия – мистериозно, самоуверено изглеждащо момиче на име Джулия (Сузана Хамилтън) – и те поставят началото на незаконна връзка. Първата им среща се провежда в отдалечената провинция, където те обменят подломни идеи преди да правят секс. Скоро след това, Уинстън наема стая над заложна къща (в уж безопасната пролетарска зона), където те продължават своята връзка. Джулия – чувствена жена със свободен дух – доставя контрабандни храна и дрехи от черния пазар. В продължение на няколко месеца те тайно се срещат и се наслаждават на идиличен живот, изпълнен с относителни свобода и доволство заедно.

Всичко приключва една вечер с внезапното нахлуване на Мисловната полиция. И двамата са арестувани и се разкрива, че има екран, скрит зад картина в тяхната стая, и че очарователно старомодния и привидно чувствителен собственик на заложната къща, господин Чарингтън (Кирил Кюсак), е таен агент на Мисловната полиция. Уинстън и Джулия са отведени в Министерството на любовта, където ги арестуват, разпитват и „рехабилитират“ поотделно. Там О’Брайън (Ричард Бъртън), високопоставен член на Вътрешната партия, за когото Уинстън преди е мислил, че е агент на движението на съпротивата, водено от смъртния враг на Партията, Емануел Голдщайн, систематично го измъчва.

О’Брайън информира Уинстън за истинската цел на държавата и го обучава в принципите на двойното мислене – умението да имаш две противоречиви мисли в главата си по едно и също време. За последанта си рехабилитация, Уинстън е въведен в Стая 101, където О’Брайън му казва, че ще бъде подложен на „най-лошото нещо в света“, изработено специално за личните фобии на Смит. Когато е изправен пред този непоносим ужас, който се оказва клетка, пълна с диви плъхове, психологичното съпротивление на Уинстън най-накрая и безвъзвратно се пречупва; той истерично отхвърля верността си към Джулия. Вече напълно покорен и прочистен от бунтарски мисли, импулси и лични привързаности, Уинстън е излекуван и освободен.

В последната сцена Уинстън се връща в кафенето „Кестеново дърво“, където преди е виждал излекуваните мисловни престъпници Джоунс, Аронсън и Ръдърфорд (някога изтъкнати, но по-късно посрамени членове на Вътрешната партия, които оттогава са „превърнати в пара“. Докато Уинстън седи на шахматната маса, Джулия, „излекувана“, се приближава към него. Те си поделят бутилка джин и безстрастно си разменят няколко думи относно това как са се предали един другиго. Държат се безразлично един към друг. След като тя си тръгва, Уинстън гледа емисия на себе си на големия екран, в която той признава своите „престъпления“ срещу държавата и умолява да бъде помилван от народа.

Чувайки репортаж, обявяващ пълния разгром на Океанската партия над противниковите сили в Северна Африка, Уинстън поглежда образа на Големия брат, който се появява на екрана, след това се извръща и прошепва „Обичам те“ – фраза, която той и Джулия многократно използвали през тяхната връзка, разкриваща възможността, че той все още обича Джулия. Вместо това, той може също така да изразява обичта си към Големия брат, като в книгата.

Актьорски състав

• Джон Хърт – Уинстън Смит
• Ричард Бъртън – О’Брайън
• Сузана Хамилтън – Джулия
• Кирил Кюсак – г-н Чарингтън
• Грегър Фишър – Парсънс
• Джеймс Уокър – Сайм
• Андрю Уайлд – Тилътсън
• Рупърт Бадърман – младият Уинстън Смит
• Джон Босуел – Емануел Голдщайн
• Боб Флаг – Големия брат (само образ)

Продукция

През есента на 1983 г. Радфорд моли продуцента да се опита да получи правата за заснемане на филм върху романа на Оруел. Оказва се, че правата вече се държат от Марвин Розенблум, адвокат от Чикаго, който сам се опитва да заснеме филм. Розенблум се съгласява да стане изпълнителен продуцент и докато продуцентът Саймън Пери набира пари за продукцията, Радфорд пише сценария, вдъхновен от идеята му да направи „научнофантастичен филм, направен през 1984“. Сценарият е завършен за три седмици.

Първоначално за ролята на О‘Брайън е избран Пол Скофийлд (Paul Scofield), който обаче чупи крак по време на снимките на филма „Надстрелването“ (The Shooting Party). Антъни Хопкинс, Шон Конъри и Род Стайгър също са сред предложенията за ролята. Ричърд Бъртън, който живее в Хаити, се присъединява към продукцията шест седмици след започването на снимките, като настоява за специално изработен за него костюм.

Официалните снимки започват на 19 март 1984 г. и приключват през октомври същата година. Някои сцени са заснети на точните дати, както и на точните места, споменати в романа. Бюжетът на филма е 2,5 милиона лири, но по време на снимките разходите се увеличават.

Радфорд и операторът Роджър Дякинс първоначално искат филмът да е черно-бял, но финансовите продуценти се противопоставят. Затова във филма се използва специална технология, наречена „избелващ байпас“, за да създадат така наречения „измит“ ефект върху визуалните ефекти на филма.

Снимачен процес

Откриващите сцени на филма, по време на "Двуминутните омрази", са заснети в покрит с трева хангар близо до Чипънхам, Уилтшър. Някои сцени са заснети в „Alexandra Palace“ в Лондон – тези на "Площада на победата". Сграда на Лондонския университет е ползвана за Министерството на Истината. Идиличната първа среща на главните герои е заснета в местност с естествени хълмове близо до Уилтшър. Неизползвана електрическа станция е фасада за Площада на победата. Някои от сцените са заснети на лондонската улица „Чешир“, която Оруел е посещавал и коментирал. Използвана за локация е и необитаема мелница за зърно. Филмът споделя много от локациите си с филма „Бразилия“, който се снима същата година.

Рецензии

На премиерата в САЩ Винсънт Канби заявява, че това е един „възхитителен, мрачно красив“ филм, макар че „не е лесен за гледане филм“. Роджър Ибърт присъжда 3.5 от 4 звезди, пишейки, че „той прониква много по-дълбоко в мрачното сърце на романа“ от предишни адаптации. Също така казва, че Джон Хърт е „перфектният Уинстън Смит“.

Противоречия относно филмовата музика

Върджин филмс, които финансират филма, възлагат задачата на британското рок/поп дуо Eurythmics да изработят музиката за саундтрака. Радфорд не одобрил настояването на Върджин филмс да бъде използвана поп ориентирана музика, тъй като традиционната оркестрова музика, първоначално предвидена за филма, била композирана изцяло от Dominic Muldowney няколко месеца по-рано.

Въпреки желанията на Радфорд, Върджин упражнили правото си на последна редакция и заменили музиката на Muldowney с тази на Eurythmics. Въпреки това, основната мелодия на Muldowney (по-точно химнът, „Oceania, tis for three“) все още присъствал на видно място във филма. Пез ноември 1984, Върджин рекърдс пуснали албума със саундтрака на Eurythmics, включващ значително променени версии на песните, чути във филма, под заглавието „1984 (С любов за Големия брат). Въпреки противоречието, албумът достигнал 23 място в британската албумна класация и бил удостоверен като „златен“ от BPI, заради продажби от над 100 000 копия. Песента „Sexcrime (Nineteen Eighty-Four)“ от албума била пусната като сингъл точно преди самия албум и се превърнала в един от най-големите хитове на Eurythmics, достигайки 4-та позиция, и наградена със „сребро“ за продажби над 200 000 копия. Клипът към песента включвал моменти от филма. Песента „Julia“ също била пусната като сингъл, но не достигнала дори Топ 40.

По време на приемната си реч на Британските филмови награди Evening Standard, Радфорд открито изразил своята досада от решението на Върджин и твърдил, че музиката на Eurythmics била „пробутана“ на неговия филм. Радфорд не признал редакцията на филма, включваща песни и на Eurythmics, и на Muldowney, но когато „1984“ дебютирал на 10 октомври в Лондон и на 14 декември в Ню Йорк, това била версията, пусната за широко разпространение. Майкъл Радфорд оттеглил филма от конкурса BAFTA в знак на протест срещу решението на Върджин да променят филмовата музика. Eurythmics отвърнали с изявление, в което твърдели, че не знаели за предварителни договорки между Върджин и Радфорд, и че били приели предложението да композират музика за филма добросъвестно.

През 1999 г., пълният оркестрален саундтрак на Muldowney (24 песни) е издаден като специално CD издание под името „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта: Музиката на Океания“, в чест на 15-а годишнина на филма. Дискът включвал невиждани снимки от заснемането на филма, както и линейни бележки от Радфорд.

В по-късното MGM DVD издание в Северна Америка през 2003, цветът на филма бил върнат към нормално ниво на наситеност, а музиката на Eurythmics била напълно заменена с тази на Muldowney – както Радфорд първоначално възнамерявал – въпреки че и Eurythmics, и Muldowney все още били представяни заедно в началните и крайните надписи. DVD изданието бързо било спряно и забравено. Тази версия била показвана в края на 1980-те по Канал 4 в Обединеното кралство. Въпреки това, MGM DVD изданието за Острова от 2004 включва микс на песните на Eurythmics и Muldowney на английски и френски, както и оригиналната ненаситена картина.

През 2013 филмът отново бил пуснат като DVD в Северна Америка чрез TGG Direct. Изданието включвало оригиналния микс от песни на Eurythmics и Muldowney, както и ненаситената цветова палитра. През 2015 филмът е пуснат за Blu-ray в Северна Америка от Twilight Time в ограничен брой от 3000 копия. Това издание включва саундтрака на двамата композитори на един аудиоканал, оркестралната музика на Muldowney на друг, като в същото време е спазена оригиналната цветова схема.

Награди

Филмът печели наградата „Най-добър британски филм“ на Британските филмови награди Evening Standard. Също така печели наградата „The Golden Tulip“ в на Международния филмов фестивал в Истанбул през 1985.

Източници

• www.imdb.com

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nineteen Eighty-Four (1984 film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​