494 г. пр.н.е.
(пренасочване от 494 пр.н.е.)
| << | 5 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Персийската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).[1]
- Йонийско въстание:
- Персийците започват решително настъпление по суша и вода срещу центъра на въстанието, Милет. Всички техни сили на запад от река Халис са обединени в една войска, а в кампанията е включен и главния им флот от 600 триреми[2]
- Йонийците решават да оставят отбраната на Милет на неговото население и да концентрират флота си при остров Ладе.[2]
- През есента персийският флот нанася съкрушително поражение на йонийския флот в битката при Ладе, а Милет е обсаден и впоследствие превзет. Остатъчните огнища на съпротива са потушени.[3]
- Храмът на Аполон в Дидима е опожарен от персите.
В Европа
[редактиране | редактиране на кода]В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]- Питокрит е архонт в Атина (494/493 г. пр.н.е.)
- Спартанците, под предводителството на Клеомен I, побеждават войската на Аргос в битката при Сепея.[4]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули (494/493 г.пр.н.е.) са Авъл Вергиний Трикост Целимонтан и Тит Ветурий Гемин Цикурин.
- Маний Валерий Максим е назначен за диктатор, за да се противопостави на няколко военни заплахи.
- Война против волските и сабините. Валерий максим е удостоен с триумф за победа над сабините.[5]
- Плебеите се разбунтуват с настояване за повече права (secessio plebis) и масово се оттеглят на Авентинския хълм и/или на Монте Сакро. Сенатът изпраща като преговарящ Агрипа Менений Ланат, който успява да убеди плебеите в необходимостта от помирение, за сметка на което те получават значителни политически и правни придобивки. Вследствие на това е създадена длъжността на народния трибун.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
- ↑ а б John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 487
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 488
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 784
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 290 и 651
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 212
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 783