525 г. пр.н.е.
(пренасочване от 525 пр.н.е.)
| << | 6 век пр.н.е. | >> | |||||||
| |||||||||
| 00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
| 90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
| 80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
| 70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
| 60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
| 50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
| 40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
| 30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
| 20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
| 10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Персийската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Персийската (Ахеменидска) империя е Камбис II (530 – 522 г. пр.н.е.).[1]
- Царят започва поход срещу Египет. Персийската войска достига Газа, след което прекосява Синайската пустиня с помощта на арабски номади.[2]
В Африка
[редактиране | редактиране на кода]
В Египет
[редактиране | редактиране на кода]- Фараон на Египет е Псамтик III (526 – 525 г. пр.н.е.).[3]
- Фараонът и войската му посрещат напредващата срещу Египет персийска войска на цар Камбис при град Пелузий. В разигралото се решително сражение персите постигат победа, а Псамтик е принуден да се оттегли в Мемфис, който скоро е достигнат от победоносните войници на Камбис. След кратка съпротива градът се предава, а фараона е пленен.[2]
- Сложен е край на историята на Египет като независимо царство. Страната е присъединена към Персия като сатрапия. Камбис назначава първия сатрап, уредени са въпросите засягащи плащането на трибут и настаняването на персийски гарнизони.[4]
- Камбис остава в Египет до 522 г. пр.н.е., време през което той изпраща походи срещу Картаген, Либийските оазиси и Нубия като и трите кампании се провалят.[5]
В Киренайка
[редактиране | редактиране на кода]- След като Египет е завладян от персите, царят на Кирена Аркесилай III изпраща дарове на Камбис и приема положение на трибутарен васал. Същото прави и неговия тъст Алазеир, който управлява Барка.[6]
В Европа
[редактиране | редактиране на кода]В Атина
[редактиране | редактиране на кода]Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Есхил, един от най-известните древногръцки драматурзи, често описван като „баща на трагедията“ (умрял 456 г. пр.н.е.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 466
- ↑ а б John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 255
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 720 и 749
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 259
- ↑ Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 503
- ↑ J. D. Fage. „The Cambridge History of Africa, Том 2“. Cambridge University Press, 1979. стр. 112
- ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 288