56-а ракетна бригада
| 56-а ракетна бригада | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | България |
| Тип | ракетна бригада |
| Роля | армейска ракетна бригада на 2-ра армия |
| В състава на | 2-ра армия |
| поделение 22440 | Марино поле |
56-а ракетна бригада е бивше съединение от Сухопътните войски на Българската армия.
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Бригадата е била въоръжена с оперативно-тактически ракетни комплекси „Скъд“: „Скъд 8К11“ (SS-1b „Scud A“)[1] и „Скъд 9К72 Эльбрус“ (SS-1c „Scud B“ – 8К14).[2][3]
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността:
- полковник Добри Караджов (24 декември 1961 – 31 август 1965)
- полковник Марин Мермерски (15 ноември 1965 – 29 август 1969)
- полковник Иван Стоев (1969 – 1973)
- полковник Петър Салтиров (9 октомври 1973 – 14 октомври 1982)
- полковник Съби Събев (1982 – 1984)
- полковник Петър Василевски (1984 – ?)
- полковник Борис Цветков (1985 – 1988), временно изпълняващ длъжността
Началници на щаба[редактиране | редактиране на кода]
- полковник Петър Салтиров (26 септември 1970 – 8 октомври 1973)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Портал компьютерных советов // kapyar.ru. Архивиран от оригинала на 2012-10-24. Посетен на 23 януари 2022.
- ↑ Оперативно-тактический ракетный комплекс 9К72 Эльбрус | Ракетная техника // rbase.new-factoria.ru. Посетен на 23 януари 2022.
- ↑ Портал компьютерных советов // kapyar.ru. Архивиран от оригинала на 2012-10-24. Посетен на 23 януари 2022.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Празник като помен. 45 години български ракетни войски Архив на оригинала от 2022-01-23 в Wayback Machine. – статия във в. „Нова Зора“, брой 34, 28 август 2007 г.
- Столицата на ракетните войски, автор Димитър Атанасов, ISBN 954-496-071-6
- Ракетните войски на България, автор генерал Димитър Тодоров, ISBN 978-954-752-106-3
- ((de)) Ракетните войски през 1980-те години
- Началото и краят (Бояновският ракетен дивизион), автор Стоян Балканджийски, ISBN 978-954-752-109-4
