Марин Мермерски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Мермерски
български генерал
Роден
Починал

Националност  България
Образование Национален военен университет
Военна академия „Георги Раковски“
Военна служба
Звание генерал-майор
Род войски Сухопътни войски
Братя/сестри Христо Мермерски

Марин Минков Мермерски е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 август 1924 г. във врачанското село Ботево. От 1938 г. е член на РМС. Между 1941 и 1942 г. лежи два месеца в затвора. След това е ятак на партизани. През 1943 г. завършва реална гимназия в Горна Оряховица. На 11 февруари 1945 г. е направен помощник-командир на втора дружина от четиридесет и седми пехотен полк[1]. Между 20 юни 1945 и 19 септември 1946 г. е заместник-командир по политическата част на дружина в 47-и пехотен полк. От 20 септември 1946 до 11 май 1947 г. е на същата позиция във втори армейски артилерийски полк. След това до 31 юли 1947 г. е заместник-командир по политическата част на отделение в същия полк. В периода 1 август-20 ноември 1947 г. учи във Военното училище в София. След това е назначен за командир на батарея на бреговия артилерийски полк в Бургас. Остава на този пост до 15 февруари 1948 г. От 16 февруари до 5 август е командир на батарея в Артилерийската школа към Народното военно артилерийско училище (НВАУ). На 6 август 1948 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността командир на дивизион към Артилерийската школа. Освободен е от поста на 17 януари 1949 г.

Учи във Военна академия в Санкт Петербург (18 януари 1949 – 21 декември 1950). От 22 декември 1950 до 15 февруари 1952 г. е началник на цикъл „Артилерийска стрелба“, той и старши помощник по учебната част на НВАУ. За няколко месеца между 16 февруари и 16 юни 1952 г. временно изпълнява длъжността началник на Тактическия стрелкови комитет към Командването на артилерията. На 17 юни 1952 г. е назначен за постоянно изпълняващ длъжността началник на Тактическия стрелкови комитет. На 12 декември 1954 г. е освободен от длъжността. В периода 13 декември 1954 – 27 май 1956 г. е началник на отдел „Бойна подготовка“ в Командването на артилерията. Между 28 май и 30 август 1956 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“. На 1 септември 1956 г. се записва да учи „Земна артилерия-команден“ профил във Военнотехническата академия. Завършва на 9 октомври 1958 г. Веднага след това се записва да учи във Военната академия в София същия профил. Завършва я на 2 септември 1959 г. От 3 септември 1959 г. до 25 октомври 1961 г. е командир на артилерията на седма мотострелкова дивизия в Ямбол. Между 26 октомври 1961 и 30 юли 1962 г. учи във Висшата офицерска артилерийска школа в Ленинград. След като се завръща на 31 юли 1962 г. е назначен за командир на артилерията на трета армия в Сливен[2]. Остава на този пост до 14 ноември 1965 г. От 15 ноември 1965 до 29 август 1969 г. е командир на 56-а Артилерийска бригада. В периода 30 август 1969 – 2 август 1971 г. учи във Военната академия на ГЩ на СССР. От 3 август до 27 септември 1971 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“. На 28 септември 1971 г. е назначен за началник на щаба на Управление „Ракетни войски и артилерия“ в Министерството на отбраната. След създаването на Командване Сухопътни войски (КСВ) е преназначен за началник-щаб на Управление „Ракетни войски и артилерия“ в КСВ. Остава на тази позиция до 29 септември 1974 г.[3][4] От 30 септември 1974 до 23 октомври 1977 г. е заместник-началник на Военната академия в София, отговарящ за подготовката на родовете и специалните войски. В периода 24 октомври 1977 – 29 март 1978 г. преминава на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 за уволнение. Излиза в запаса на 30 март 1978 г. Умира на 1 декември 2000 г. в София.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Реална гимназия, Горна Оряховица – 1943
  • Военно училище в София – 1 август-20 ноември 1947 г.
  • Военна академия в Санкт Петербург – 18 януари 1949 – 21 декември 1950
  • Военнотехническа академия – 1 септември 1956 г. – 9 октомври 1958 г.
  • Военна академия „Георги Раковски“ – 10 октомври 1958 г. – 2 септември 1959 г.
  • Висша офицерска артилерийска школа, СССР – 26 октомври 1961 – 30 юли 1962 г.
  • Военната академия на Генералния щаб на СССР – 30 август 1969 – 2 август 1971 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан (31 октомври 1946)
  • майор (1 януари 1950)
  • подполковник (29 юли 1952)
  • полковник (25 ноември 1957)
  • генерал-майор (30 август 1969)[5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – III ст.
  • Медал „За безупречна служба“ – II ст.
  • Медал „25 години народна власт“
  • „Народна република България“ – III ст.
  • Орден „За храброст“ – III ст.
  • Орден „За храброст“ – II ст.
  • „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове
  • „Червено знаме“
  • орден „Георги Димитров“
  • Медал „30 години социалистическа революция“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 444
  2. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 184
  3. „Тодоров, Д. Ракетните войски на България, Еър Груп 2000, 2010, с. 397“, архив на оригинала от 5 декември 2020, https://web.archive.org/web/20201205153811/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/D_Tododrov_Raketnite_vojski_na_BG.pdf, посетен 5 декември 2020 
  4. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 184
  5. Указ №871/29.08.1969, МЗ-УК №380/30.08.1969