Христо Мермерски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Мермерски
професор по селскостопански машини

Роден
24 юли 1934 г. (87 г.)
Ботево, община Хайредин, Врачанско, Царство България
Братя/сестри Марин Мермерски

Христо Минков Мермерски е български агробиолог и политик. Известен е с книгите си за целебното и здравословно хранене, народната медицина и природната медицина област, към която отрано проявява интерес, но без да е доктор по медицина. Председател на Селскостопанската академия, заместник-министър на земеделието.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юли 1934 г. в село Ботево, Врачанско.[2] По-малък брат на генерал-майор Марин Мермерски. През 1962 г. завършва специалност „Биотехнология“ в Селскостопанската академия.[1] Защитава докторантура в Москва. След това специализира в Англия, има и стаж[3] (или специализация[4]) в Колежа по механизация в Илиноис, САЩ.[3]

Заместник-министър на земеделието (през 70-те години). Председател на Селскостопанската академия, заместник-генерален директор на „Агропромкомплект“, съветник по биологичните науки, технологиите и селското стопанство в българското посолство във Вашингтон.[2]

Ръководител на департамент по агромениджмънт в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Кандидат за народен представител в Европейския парламент, издигнат от ПП Съюз на патриотичните сили „Защита“ (2009).

Агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност от 1973 г.[5]

Книги на здравословна тематика[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на многобройни книги, свързани със здравословното хранене, лечебните храни, народната медицина и здравето,[2] и на повече от 450 научни и научно-популярни публикации. Работи в областта на природната и народната медицина от 1957 година.

Написва 31 книги (към 2020 г.). В съавторство със сина си Йонко Мермерски (доктор по химия, а не по медицина, както често се бърка) издава 13 книги в областта на лечебните качества на над 200 храни и билки.[3] През 2013 г. двамата издават книга в областта на хранителните добавки. В нея те обсъждат истините и митове за хранителните добавки, по-добре ли е да се ползват добавки или храни, описват съдържанието на хранителни вещества и елементи в 100-те най-лечебни и най-любими на българите храни, както и болестите, които те предотвратяват и лекуват.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Народна медицина – болести, симптоми, рецепти. Рута, 2004, 272 с.
  • Енциклопедия на народната медицина и здравето. Самиздат, 2005, 558 с.
  • Българска енциклопедия на народната медицина и здравето. Самиздат, 2007, 976 с.

В съавторство с Йонко Мермерски

  • Храни против рак: Бобовите култури и подправките, книга 4. София: Милениум, 2008, 124 с.
  • Храни против рак: Грозде и винолечение, книга 5. София: Милениум, 2008, 124 с.
  • Храни против рак: Соколечение, книга 6. София: Милениум, 2009, 124 с.
  • Учебник за здравословни храни, здравословно хранене, народна и природна медицина – том II. Интерюниверсити Мермерски ООД, 2011, 670 с.
  • Хранителните добавки – истините и митовете. Интерюниверсити Мермерски ООД, 2009, 512 с.
  • Приложна природна медицина (домашен лекар), том 3. Интерюниверсити Мермерски ООД, 2012, 896 с.
  • Искате ли да знаете как да се лекувате с целебни билки и соколечение, том 2. Интерюниверсити Мермерски ООД, 2013, 656 с.
  • Как да се лекуваме и запазим здравето си чрез хранене със здравословни храни, том 1. Самиздат, 2013, 870 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Проф. Мермерски: Бобовите култури трябва редовно да присъстват на трапезата ни. // bnr.bg. 9 март 2015.
  2. а б в „Проф. Христо Мермерски: Бъркотията в селското ни стопанство е наистина огромна“, интервю на Лилия Томова, в. „Дума“ Проф. Мермерски: Бобовите култури трябва редовно да присъстват на трапезата ни, бр. 189, 18 август 2010.
  3. а б в tretavazrast.com
  4. Проф. Христо Мермерски: Бъркотията в селското ни стопанство е наистина огромна. // duma.bg. 18 август 2010.
  5. Съхранени са собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители, документи от ръководилите го щатни служители, както и лично дело Ф1, а.е. 4705 – 3 тома, и доклад на НРС рег № RB102101-001-04/12 – 1026/ 18.05.2009 г. – Виж Решение № 64/ 21.05.2009 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine.. – Вербуван на 25.07.1973 г. от ст. лейт. Димитър Цветков Баров, регистриран на 24.08.1973 г. Снет от отчет през 1985 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта