Поражението на египетската войска изпратена срещу Кирена предизвиква въстание, при което един от военачалниците се обявява за нов фараон, а законният такъв – Априй (589 – 570 г. пр.н.е.) изпраща голяма войска срещу узорпатора, но тя претърпява поражение и той е пленен и детрониран.[3]
Победилият узурпатор става фараон под името Амасис II (570 – 526 г. пр.н.е).[3]
След това в 570 или 569 г. пр.н.е Априй прави неуспешен опит да си върне властта с помощта на гръцки войници.[3]
Около тази година Египет поставя остров Кипър в подчинено положение.[4]
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 162 и 174
↑Tao Wang. „A Brief History of the World“, iUniverse, 2002. стр.80
↑ абв„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 51
↑Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 23
↑. Robert Develin „Athenian Officials 684 – 321 BC“ Cambridge University Press, 2003. стр. 40
↑John Hazel. „Who's Who in the Greek World“, Routledge, 2013. стр. 58
↑Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 63
↑Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 192
↑„The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 467
