Австралийска чайка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Chroicocephalus novaehollandiae)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Австралийска чайка
Silver gull jan 09.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Чайкови (Laridae)
род:Chroicocephalus
вид:Австралийска чайка (C. novaehollandiae)
Научно наименование
(Stephens, 1826 г.)
Австралийска чайка в Общомедия
[ редактиране ]

Австралийска или сребърна чайка (Chroicocephalus novaehollandiae), е вид птица от семейство Чайкови (Laridae).

Това е най-разпространената чайка в Австралия. Среща се на целия континент, но по-специално в или в близост до крайбрежните райони. Тя е по-малка от Larus pacificus, която също се среща в Австралия.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Австралийската чайка се среща във всички щати на Австралия, както и в Нова Зеландия и Нова Каледония. Това е често срещан вид, който се адаптира много добре към градската среда и може да се забележи около търговски центрове и сметища.[1][2]

Този вид чайки два пъти са регистрирани в САЩ, като една птица е отстреляна през август 1947 г. в устието на река Женезе, езерото Онтарио, а друга е снимана в окръг Салем, Ню Джърси, през есента на 1996 г. Смята се, че и двете са избягали от плен.[3]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Известни са три подвида:[4]

  • C. n. forsteri (Mathews, 1912) – северна и североизточна Австралия, Нова Каледония
  • C. n. novaehollandiae (Stephens, 1826) – южна Австралия и Тасмания
  • C. n. scopulinus (Forster, JR, 1844) – Нова Зеландия

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Главата, тялото и опашката са бели. Крилата са светлосиви с бели петна и черни връхчета. Възрастните варират на дължина от 40 до 45 см, имат яркочервени човки, като колкото по-ярко е червеното, толкова по-възрастна е птицата. По-младите имат кафяви шарки на крилата си и тъмен клюн. Средният размах на крилата е около 94 см.[1][5]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с червеи, риби, насекоми и ракообразни.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнездо с яйца и пиленца в Природен парк Филип Айлънд, Виктория

Размножаването се извършва от август до декември, обикновено в големи колонии на острови недалеч от сушата. Гнездото е разположено на земята и се състои от водорасли, корени и стъбла на растения. Гнездата могат да бъдат намерени в ниски храсти, скали и пристанища. Типичният размер на люпилото е едно до три яйца.[1][2][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Pizzey, Graham. Field Guide to the Birds of Australia. Sydney, Australia, HarperCollinsPublishers, 1997. ISBN 0-207-18013-X. с. 111.
  2. а б Silver Gull – BIRDS in BACKYARDS. // Посетен на 2019-04-28.
  3. American Ornithologists' Union (2000): Forty-second supplement to the American Ornithologists' Union Check-list of North American Birds. Auk 117(3): 847 – 858. DOI: 10.1642/0004 – 8038(2000)117[0847:FSSTTA]2.0.CO;2.
  4. Noddies, gulls, terns, auks. // World Bird List Version 9.2. International Ornithologists' Union, 2019. Посетен на 24 June 2019. (на английски)
  5. а б Silver Gull. // Birds in Backyards, Australian Museum, 2007-01-23. Архивиран от оригинала на 2010-04-13. Посетен на 2009-05-10.