Dornier Do 26

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Dornier Do 26
Dornier Do 26A Seefalke, 1938 г.
Dornier Do 26A Seefalke, 1938 г.
Описание
Страна производител Нацистка Германия
Типдалекобоен морски разузнавач
ПроизводителDornier Flugzeugwerke
Произведен1938 г.
Произведени бройки6
Първи полет21 май 1938 г.
Използван отLufthansa Luftwaffe
В експлоатация от1939 г.
В експлоатация до1945 г.
Тактико-технически данни
Екипаж4
Дължина24.5 m
Размах на крилете30 m
Площ на крилете120 m²
Височина6.9 m
Тегло (празен)10 200 kg
Тегло (пълен)20 000 kg
Двигател4 × дизелови Junkers Jumo 205C
Мощност4 × 600 к. с. (447 kW)
Макс. скорост335 km/h
Таван на полета4600 m
Въоръжение
Оръдие1 × 20 mm оръдие MG 151
Dornier Do 26 в Общомедия

Dornier Do 26, първоначално замислен и използван като граждански товаро-пътнически хидроплан, е немски далекобоен морски разузнавателен самолет от времето на Втората световна война, разработен от Dornier Flugzeugwerke. Извършва първия си полет през 1938 г. Има екипаж от 4 души. Въоръжен е с едно 20 mm оръдие МG-151 в носовата кула, по една 7,9 mm картечница МG-15 в двата странични блистера зад крилете и една на долна установка.[1]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на Do 26 започва през 1936 г. по поръчка Lufthansa. През 1937 г., авиокомпанията поръчва 3 самолета, предназначени за пренасяне на трансатлантическа въздушна поща. Проектът е за хидроплан, с възможност за изстрелване посредством катапулт от кораб и с възможност за превоз на товари до 500 kg или четирима пътници по трансатлантически маршрут (Лисабон – Ню Йорк).[2]

Дизайн и описание[редактиране | редактиране на кода]

„Dornier Do 26“ е наричан „най-красивият самолет, строен някога“. Той е с изцяло метална конструкция. Фюзелажът е с един кил, крилете са с конфигурация „крило на чайка“, външните секции са оборудвани с напълно прибиращи се подкрилни поплавъци, а долната част на корпуса има ламелни странични поплавъци.

Четирите му двутактови опозитно-бутални дизелови двигатели Junkers Jumo 205C са монтирани тандемно в гондоли, разположени между центроплана и конзолите на крилете. При излитане и кацане валът на задния двигател се отклонява с 10° нагоре, за да се избегне контакт на задните трилопатни въздушни винтове с водата.

Самолетът притежава опашно оперение с обичайна конструкция, състояща се от хоризонтален стабилизатор и единичен вертикален с рул.

Първият полет на Dornier Do 26 A D-AGNT V1 Seeadler (в превод - Морски орел), пилотиран от Ерих Гундерман е на 21 май 1938 г.

Гражданско и бойно приложение[редактиране | редактиране на кода]

До 1939 г. трите самолета „Do 26“ са използвани за товарни и пътнически полети от Lufthansa. На 14 февруари същата година пилотът-ветеран на авиокомпанията Зигфрид фон Витенау предприема 36-часов полет на разстояние 10 700 km с 580-килограмов товар медицински консумативи, предназначен за жертвите на земетресението в Чили. В началото на Втората световна война трите самолета Do 26 (съответно P5 + AH, P5 + BH и P5 + CH), използвани от авиокомпания Lufthansa, са прехвърлени на луфтвафе. За нуждите на Луфтвафе са построени и други три самолета (V4 – V6), означени като „Do 26 С“ с по-мощни двигатели Junkers Jumo 205D (с по 880 к. с. всеки). От 1940 г. Do 26 участват в доставките на войници и товари на изолираните немски части в Норвегия. В хода на тази кампания, германците губят три самолета.

Летателно-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Технически характеристики
  • Екипаж: 4
  • Дължина: 24,5 m
  • Разма на крилете: 30 m
  • Височина: 6,9 m
  • Площ крилете: 120 m²
  • Тегло празен: 10 200 kg
  • Максимално полетно тегло: 20 000 kg
  • Двигатели: 4 × Junkers Jumo 205 C
  • Мощност на двигателите: 4 × 600 к. с. (4 × 447 kW)
Летателни характеристики
  • Максимална скорост: 335 km/h
  • Крайцерска скорост: 310 km/h
  • Далечина на полета: 9000 km
  • Таван на полета: 4600 m

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уголок неба
  2. Все самолёты люфтваффе. Москва, Яуза. ЭКСМО, 2013, 181 – 183 с. с. 336.