Черен кълвач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Dryocopus martius)
Черен кълвач
♂ Черен кълвач
Черен кълвач
♀ Черен кълвач
Черен кълвач
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Кълвачоподобни (Piciformes)
семейство:Кълвачови (Picidae)
триб:Campephilini
род:Черни кълвачи (Dryocopus)
вид:Черен кълвач (D. martius)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Черен кълвач в Общомедия
[ редактиране ]

Черният кълвач[3] (Dryocopus martius) е вид птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България. Защитен вид е в България

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

При черния кълвач се наблюдава полов диморфизъм. Мъжкият има черно оперение, като само на челото, темето и тила има червени перца, а при женската червен е тилът. Младите кълвачи от този вид имат кафяв оттенък на оперението и червено теме.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Черният кълвач обитава предимно планински широколистни, смесени или иглолистни гори. На територията на България може да се срещне в западните и югозападните райони: Пирин, Родопите, както и в западните и средните дялове на Стара планина.

През последните години черният кълвач се забелязва и в градска среда. В София е забелязан на територията на Борисовата градина, Южния и Западния парк и ниските части на Витоша. Регистрирана е поне една размножителна двойка в Борисовата градина.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Черният кълвач живее по дърветата. Той има 4 пръста на краката си, с които се захваща за дърветата. Пръстите му са със здрави нокти. Ноздрите му са покрити от пера, които предпазват дихателните му пътища при дълбането по дърветата. Неговата опашка е много здрава и служи за подпиране когато се храни. През лятото храната на кълвачите се състои от насекоми, както и от ларвите на насекоми, а през есента и зимата – от семената на дърветата.

Черният кълвач е птицата с най-дълъг език в Европа – над 12 cm. [4]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Черният кълвач се размножава през пролетта, издавайки звуци чрез почукване по стволовете на дърветата, за да привлече вниманието на останалите кълвачи. След това брачната двойка издълбава дупка с квадратен вход. Вътре женската снася 4-6 яйца, които мъти около 2 седмици. Отглеждат 1 поколение годишно. Грижата за поколението се пада на двамата родители, които всекиднено прелитат до хралупата до 300 пъти, за да хранят малките.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Черният кълвач играе важна роля в горските екосистеми. Той е единственият вид кълвач, издълбаващ достатъчно големи хралупи, позволяващи след това заселването им от гълъб хралупар, кукумявка, различни видове сови и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dryocopus martius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Черен кълвач. Посетен на 26 март 2012
  3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  4. Боев, З. 1990. Черен кълвач. – Лов и риболов, 9: 29.