Holochilus brasiliensis

	Holochilus brasiliensis
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
клон:	Filozoa
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Хомякови (Cricetidae)
род:	Holochilus
вид:	H. brasiliensis
	Научно наименование
	Holochilus brasiliensis (Desmarest, 1819)
	Разпространение
	Holochilus brasiliensis в Общомедия
	[ редактиране ]

Holochilus brasiliensis е вид малък южноамерикански гризач от семейство Хомякови (Cricetidae).

Разпространение и местообитание

Видът е разпространен в източните части на Бразилия, Парагвай и Аржентина както и в Уругвай. Гризачът води полуводен начин на живот и живее в ниските блатисти райони и галерийни гори.

Хранене

Храни се с нежните части на растенията.

Размножаване

Периодът на възпроизводство зависи от дъждовете, но обикновено се пада между пролетта и края на лятото. Ражда по 3 – 6 малки.^[2]

Източници

↑ Holochilus brasiliensis (Desmarest, 1819). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Weksler, M., Queirolo, D., Brito, D., Pardinas, U. & Teta, P. Holochilus brasiliensis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 септември 2012. (на английски)

[1] Holochilus brasiliensis (Desmarest, 1819). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] Weksler, M., Queirolo, D., Brito, D., Pardinas, U. & Teta, P. Holochilus brasiliensis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 септември 2012. (на английски)

[1]

[2]