IBM System i

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
i5 модел 570 (2006)

Application System/400 (известна като AS/400), сега наречена Интегрирани машини (System i) (известна като iSeries), е тип миникомпютър произвеждан от IBM. Първият модел е произведен през 1988. След това беше преименуван на eServer iSeries през 2000 като част от маркетинговата инициатива на IBM за популяризиране на марката e-Server. Сега с новата стратегия за преминаване на сървърите и системите за съхранение на данни към търговската марка System фамилията беше преименувана на System i през 2006, като POWER5-базираните сървъри се наричат System i5.

Възможности[редактиране | edit source]

AS/400 е обектно базирана система с интегрирана DB2 база данни която е проектирана да осъществи модела на Едгар Ф. Код за релационна база данни, който е базиран на 12-те правила на Код (Codd's 12 rules), в операционната система и хардуера.

Система от команди[редактиране | edit source]

AS/400 и следващите модели успяха благодарение на тяхната Система от команди (instruction set) (наречени TIMI за "Technology Independent Machine Interface" (Технологично независим машинен интерфейс) от IBM) позволяваща операционната система и приложните програми да се възползват от напредъка в хардуера и софтуера без да бъдат рекомпилирани. TIMI е виртуална система от команди а не система ит команди на процесора. Всички потребителски програми са запазени като TIMI команди, което означава че те не могат да използват командите на процесора, но осигуряващо независимост от хардуера. Това е концепция приличаща на архитектурата виртуална машина използвана от програмни обкръжения като Smalltalk, Java и .NET. Основната разлика е, че TIMI е вградена в дизайна на AS/400, така че да направи всички приложения и дори голяма част от операционната система двоично съвместими с различни процесори.

За разлика от другите архитектури за виртуални машини при които виртуалните команди/инструкции се интерпретират по време на изпълнението на програмата, TIMI инструкциите никога не се интерпретират. При тях има допълнителна стъпка компилиране при която те се "превеждат" в процесорни инструкции. TIMI инструкциите се запазват заедно с процесорните инструкции. По този начин програма компилирана на един процесор( например оригиналните CISC AS/400 процесори) може да се използва с нов процесор (като PowerPC) без рекомпилация. Програмата просто се прехвърля от старата към новата машина, където операционната система игнорира старите процесорни инструкции и рекомпилира TIMI инструкциите в инструкции за новия процесор.

Системата от команди на AS/400 дефинира всички указатели като 128-битови. Това е една от възможностите на System/38 помогнали за успеха и. Тя използваше 128-битово адресно пространство за всички устройства дори и за дисковата и лентовата подсистема, за да могат да се адресират директно.

S/38 използваше 48 битово адресиране. То беше разширено до 64 бита когато на пазара беше пусната оригиналната AS/400.

Входно-изходна архитектура[редактиране | edit source]

Ситемата AS/400 е всъщност интилигентна мрежа от компютри: входно-изходните операции на базата данни не са дирекно управлявани от главния процесор, а от специализирани процесори занимаващи се с базата данни и входно-изходния канал. Аналогично с интерактивните терминални сесии се занимава процесора за работни станции. По този начин на пръв поглед маломощен процесор с ниска честота не е лимитиращ фактор в цялостната производителност на системата и производителността може да се модифицира така че да достигне нужната производителност. Например: без терминален входно-изходен процесор и с по-голяма дискова подсистема за web сървър.

Програми[редактиране | edit source]

AS/400 включва разширена базирана на библиотеки операционна система, OS/400, и е способна да поддържа множество от AIX, Linux, Microsoft Windows 2000 и Windows Server 2003. Докато OS/400, AIX и Linux са поддържани от POWER процесорите, Windows се поддържа или от вътрешен еднопроцесорен blade сървър (IXS) или от външни многопроцесорни сървъри (IXA).

LPAR Логическото разделяне (Logical PARtitioning), е възможност взета от IBM мейнфрейм компютрите, улесляваща паралелната работа на множество операционни системи на една AS/400. Инсталация с LPAR може да изпълнява различни операционни системи на различни логически дялове като ги изолира напълно една от друга. На всяка LPAR е дадена порция от системните ресурси (памет, дисково пространство и процесорно време) чрез система от значиности която определя къде неизползваните ресурси се използват и това по всяко време. Поддържаните операционни системи (и най-често използвани) с LPAR са OS/400, AIX и Linux.

Други възможности са изключително бърза система за управление на бази данни, меню базиран интерфейс, поддръжка на много потребители, терминали (IBM 5250) и принтери, сигурност, комуникации, клиент-сървър и web-базирани приложения. Всички необходими програми за AS/400 са включени и интегрирани. Повече от 2 500 бизнес програми бяха достъпни когато първата AS/400 беше пусната на пазара през 1988. Програмите могат да се изпълняват без модифициране на всеки модел от малки еднопроцесорни машини до тези с 64 многоядрени процесори.

По-новите AS/400 - iSeries и System i сървърите - също поддържат общи клиент-сървър-базирани технологии като ODBC и JDBC за достъп до тяханта база данни от клирнтските програми създадени с езици за програмиране като Java, Microsoft .NET и други.

Програмиране[редактиране | edit source]

Езиците за програмиране достъпни за AS/400 са RPG, асемблер, C, C++, Java, Smalltalk, COBOL, SQL, BASIC, PHP, PL/I, и REXX. Няколко Several CASE инструмента са достъпни: AllFusion Plex (виж *Plex Wiki), Synon, AS/SET, LANSA, и Magic EDeveloper.

Командите на Control Language (CL) (може да се преведе като език за контрол) са достъпни и повечето имат контекстна помощ за да улеснят въвеждането на параметри. Името на команда се състои от глагол от три букви и тематична част, също наречена съществително име. Някои имена на команди имат също и "модификатор". Това е направено с цел да се направи "CL" кода по разбираем.

Примери:

  • CRTUSRPRF - Create (глагол) user (модификатор) profile (съществително)
  • DLTLIB - Delete (глагол) library (съществително)
  • CPYF - Копирай файл (Copy file)
  • WRKACTJOB - Работи с активните задачи (Work with Active Jobs)
  • WRKSYSSTS - Работи със статуса на системата (Work with System Status)

За традиционните езици за програмиране като RPG, COBOL, C и SQL, AS/400 поддържа външни файлове (external files), екранни файлове (display files) и обектно-ориентирано програмиране (object-oriented programming), което позволява програмиране с повишена продуктивност. Тя също поддържа Unix-подобни файлови директории, поддръжка на Java, клиент-сървър технология и Apache сървър, за различни вертикални приложения.

Обкръжение на интегрирания език[редактиране | edit source]

Въпреки липсата на "юникс" произход AS/400 през годините придоби модела на програмиране/изпълнение, който е традиционен за Юникс, Линукс и Windows. Традиционното програмиране за AS/400 е "всичко на едно място", където програмиста пише програмата, компилира кода, и след това я изпълнява. Няма я стъпката свързване(link) позната от други обкръжения.

Обаче, през 1995, това се промени. IBM кръсти програмирането the "всичко на едно място" ОМП (Оригинален Модел на Програмиране) ("OPM" (Original Programming Model)) и въведе нов образец за програмиране наречен "ILE" (for Integrated Language Environment). ILE беше значително подобрение в сравнение с OPM, като възможност за създаване на модули (подобни на .obj или .lib файловете), и след това свързването им в един изпълним файл. Изпълнимия файл можеше да бъде създаден като програма или служебна програма (service program) (подобна на .lib или .dll файловете).

Но истинската "мощтност" на ILE е в "интеграцията". Модулите в ILE-съвместими езици (RPG, COBOL, C, C++, и CL) можеха да бъдат създавани и свързвани заедно. За първи път програмиращите на AS/400 можеха да използват предимствата на маножество ILE-съвместими езици в една програма. А с въвеждането на служебни програми (service programs), стандартните алгоритми можеха да бъдат изнесени и модулността се повишаваше. За да се осигури "миграцията" към ILE, OPM RPG и COBOL програми можеха да бъдат моного лесно пренесени към ILE.

Съвместимостта с Java също се поддържаше, но не толкова тясно както с ILE езиците. iSeries Java резлизацията се отличава с едно ниво от това което е интегрирано в операционната система.

История[редактиране | edit source]

AS/400 е резултат от комбинирането на System/38 база данни (представена от IBM през октомври 1978 и пусната в продажба през август 1979) и System/36. Първите системи AS/400 (познати по кодовите си имена от процеса на разработка Silverlake и Olympic) са доставени през 1988, и подобрявани константно от тогава. Програмистите работили по OS/400, операционната система на AS/400, нямаха опит с UNIX. Др. Франк Солтис(Frank Soltis), главен инженер, каза че това е основната разлика между нея и която и да е операционна система.

AS/400 е първата неспециализирана компютърна система получила C2 ниво на сигурност от NSA, и през 1995 беше разширена с 64-битов процесор и операционна система.

През 2000 IBM преименува AS/400 на iSeries, като част от маркетинговата програма e-Server. Разширена след това през 2004 с представянето на i5 сървъри, първите използващи IBM POWER5 процесор. Архитектурата на системата позволява бъдещо разширяване със 128-битови процесори, когато те са достъпни. Съществуващите програми, ще се изпълняват без модифициране.

Макар и представена през 1988, AS/400 остава най-скорошното развитие на компютърна архитектура разработено в IBM. След пристигането на Лу Герстнер(Lou Gerstner) през 1993, IBM сметна подобни колосални вътрешни разработки като твърде рискови. Вместо това IBM предпочита да купува -- например Lotus Software и Rational Software -- и да поддържа разработката на отворени стандарти и по-точно Линукс. За отбелязване е че след напускането на генералния директор(CEO) Джон Акерс(John Akers) през 1993, когато изглеждаше че IBM ще се разпадне, Бил Гейтс(Bill Gates) коментира, че единствената част от IBM към която Microsoft би се заинтересувала е отделът на AS/400.

Хардуер[редактиране | edit source]

AS/400 в началото се базира на специално създаден IBM CISC процесор използващ процесорна архитектура позната като Вътрешно микропрограмиран интерфейс (Internal MicroProgrammed Interface /IMPI) и с набор от инструкции подобен на този на IBM 370. По-късно се използват POWER-базирани RISC процесори познати като RS64.[1]

Процесорите на AS/400, iSeries, i5[редактиране | edit source]

System i5 използва процесори IBM POWER. Тези процесори са разработени и произведени от IBM. POWER 4/5/5+ чиповете имат две ядра. Достъпни са и многочипови модули (Multi-Chip Module/MCM). Те са с 4 (8 ядра) или 8 процесора (16 ядра) в един модул.

Процесор Година Честота Модел Сървър
Cobra (A10) от 1995 55 or 75МХерца Модели: 4xx, 5xx
Muskie (A25/A30) от 1995 125 or 154МХерца Модели: 53x
Apache (RS64) (A35) от 1997 125МХерца Модели: 6xx, 150
NorthStar; (RS64 II) от 1998 200, 255 или 262МХерца Модели: 170, 250, 7xx
Pulsar (RS64 III) от 1999 450МХерца Модели: 270, 820
IStar от 2000 400, 500, 540 или 600МХерца Модели: 820, 830, 840, SB2, SB3
SStar (RS64 IV) от 2001 540, 600 или 750МХерца Модели: 270, 800, 810, 820, 830, 840
POWER4 от 2002 1,3 ГХерца Модел: 890
POWER4 от 2003 1,1 или 1,3ГХерца Модели: 825, 870
POWER5 от 2005 1,5 или 1,65 ГХерца Модели: i5-520; i5-550; i5-570; i5-595
POWER5 от 2006 1,9 ГХерца Модел: i5-595
POWER5+ от 2006
1,9 ГХерца
2,2 ГХерца
Модели: i5-520, i5-550
Модел: i5-570

Модели на AS/400, iSeries, i5 системите[редактиране | edit source]

Модел Година Процесор Базов - CPW OS/400 версия
B10,B20,B30,B35,B40,B45,B50,B60,B70 1988, 1989 P10, P20 2,9 - 20 V1R1 - V2R1
C04,C06,C10,C20,C25 1990 P10 3,1 - 6,1 V1R1 - V2R1
D02,D04,D06,D10,D20,D25,D35,D45,D50,D60,D70,D80 1991 P10,P20,P30 3,8 - 56,6 V2R2, V2R3
E02,E04,E06,E10,E20,E25,E35,E45,E50,E60,E70,E80,E90,E95 1992 P10,P20,P30,P40 4,5 - 116,6 ?
F02,F04,F06,F10,F20,F25,F35,F45,F50,F60,F70,F80,F90,F95,F97 1993 P05,P10,P20,P30,P40 5,5 - 177,4 V2R3
P01, P02, P03 1993, 1994, 1995 P05 7,3 - 16,8 ?
150 1996 P05 10,9 - 35,0 V4R1
S10, S20, S30, S40 1997 P05, P10, P20, P30, P40, P50 45,4 - 4550 V4R1, V4R2, V4R3
SB1, SB2, SB3 1997, 2000 P30, P40 1794 - 16500 V4R1, V4R3
10S, 100, 135, 140 1995, 1993 P05, P10, P20 17,1 - 65,6 ?
170 1998 P05,P10,P20, 30 - 1090 V4R2
200, 20S, 236 1994 P05, P10 7,3 - 17,1 V3R0M5 (за модел 236:V3R2)
250 2000 P05 50 - 75 V4R5
270 2000 P05, P10, P20 50 - 2350 V4R5 oder V5R1
300, 30S, 310 1994 P10,P20,P30,P40 11,6 - 177,4 V3R0M5 - V3R2
400, 40S, 436 1995 P05, P10 13,8 - 91,0 V3R6
500, 50S, 510, 530, 53S 1995 P10, P20, P30, P40 18,7 - 650 V3R6 - V4R3
600, 620, 640, 650 1997 P05, P10, P20, P30, P40, P50 22,7 - 4550 V4R1 - V4R3
720 1999 P10,P20,P30 240 - 1600 V4R3 - V5R1
730 1999 P20,P30,P40 560 - 2890 V4R3 - V5R1
740 1999 P40,P50 3660 - 4550 V4R3 - V5R1
800 2003 P05,P10 300 - 950 V5R2
810 2003 P10, P20 750 - 2700 V5R2
820 2000, 2001 P05,P10,P20,P30,P40 100 - 3700 V4R5, V5R1
825 2003 P30 3600 - 6600 V5R2
830 2000, 2002 P20,P30,P40,P50 1850 - 7350 V4R5, V5R1
840 2000,2001,2002 P40, P50 10000 - 20200 V4R5, V5R1
870 2002 P40,P50 7700 - 20000 V5R2
890 2002 P50, P60 20000 - 37400 V5R2
520 2004 - 2006 P05, P10, P20 500 - 7100 V5R3, V5R4
550 2004 - 2006 P20 3300 - 14000 V5R3, V5R4
570 2004 - 2006 P30, P40 3300 - 58500 V5R3, V5R4
595 2004 - 2006 P50, P60 24500 - 184000 V5R3, V5R4
515 2007 P05 3800 - 7100
525 2007 P10 3800 - 7100

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Soltis, Frank G.. When Is PowerPC Not PowerPC?. // The 400 Squadron. Посетен на 2006-03-18.

Външни препратки[редактиране | edit source]