Koi No Yokan

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Koi No Yokan
Албум на Deftones
Записан 2012 г., Paramount Studios, Лос Анджелис, Amerycan Studios, Encore Studios, Холивуд, Калифорния
Издаден 12 ноември 2012 г.
Жанр Алтърнатив метъл
Времетраене 51:50
Музикален издател Reprise Records
Пореден албум 7-и
Продуцент(и) Ник Раскулинец
Професионална оценка
Хронология на Deftones
Diamond Eyes“ (2010) „Koi No Yokan“ Gore“ (2016)
Сингли от Koi No Yokan
  1. Leathers
    Издаден: 19 септември 2012
  2. Tempest
    Издаден: 9 октомври 2012
  3. Swerve City
    Издаден: 30 март 2013

Koi No Yokan е седми студиен албум на алтърнатив метъл групата Deftones. Издаден е на 12 ноември 2012 г. от Reprise Records.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

„Koi No Yokan“ е посрещнат с признание от професионалните критици и дебютира под номер 11 в Billboard 200, с продажби от 65 000 копия за първата седмица.[2] Според „Nielsen SoundScan“ албумът е продал над 200 000 копия в САЩ.

Koi No Yokan е японска фраза, превеждаща се като „предчувствие на любов“.[3][4] Включва елементи на дуум метъл, груув метъл, алтърнатив метъл, шугейзинг, дрийм поп, пост-рок и прогресив рок.[5][6][7][8][9][10]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Име Време
1. „Swerve City“ 2:44
2. „Romantic Dreams“ 4:38
3. „Leathers“ 4:08
4. „Poltergeist“ 3:31
5. „Entombed“ 4:59
6. „Graphic Nature“ 4:32
7. „Tempest“ 6:05
8. „Gauze“ 4:41
9. „Rosemary“ 6:53
10. „Goon Squad“ 5:40
11. „What Happened to You?“ 3:53

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heaney, Gregory. Koi No Yokan. // Allmusic. Посетен на 14 ноември 2012.
  2. Rock Albums. // Billboard. 1 декември 2012.
  3. Wheeler, Brad. Ruth Minnikin's new album invites you into her heart and hearth. // The Globe and Mail. 16 ноември 2012. Посетен на 18 ноември 2012. Koi no Yokan is a Japanese phrase referring to the feeling, upon first meeting someone, that you will eventually fall in love. Though it might be facile to suggest that the phrase applies equally to the music on this album, it wouldn't be far from wrong. The Deftones have always had a way with instrumental sound, pulling elements from metal, alt-rock and shoegaze to create an emotionally evocative wall of guitars, but this time around the textures are even more closely tied to the songwriting. Perhaps that's why the songs seem more deeply engrossing, from the darkly churning textures of Gauze to the almost pop-flavoured melodies of Entombed. – J.D. Considine
  4. Koi No Yokan (Japanese) – The sense upon first meeting a person that the two of you are going to fall in love.
  5. Album Review: Deftones – Koi No Yokan. // Consequence of Sound. Посетен на 7 март 2016. Koi No Yokan sees the Deftones fully embracing the shoegazer elements that were only experimented with on past albums [...] Opener „Swerve City“ sways between delicate jangles (during verses) and dominating groove metal (during the chorus). (на английски)
  6. Heaney, Gregory. Koi No Yokan. // Allmusic. Посетен на 14 ноември 2012. In their continued exploration of the intersection of heaviness and harmony, Koi No Yokan finds the band returning with a warm, dreamy sound that feels more like heavy dream pop or shoegaze than light metal.
  7. Fisher, Greg. Deftones, Koi No Yokan. // Sputnik Music. Посетен на 5 май 2015.
  8. Rowe, Riley. Gore – Deftones. // Metal Injection. Посетен на 7 април 2016.
  9. Brown, Dean. Deftones – Koi No Yokan. // PopMatters. Посетен на 3 юни 2016. Tempest utilizes the capture-and-release found in post-rock/metal instrumentation[...]The mid-section of „Rosemary“ come as close to doom metal as Deftones have ever ventured
  10. Dick, Jonathan. Deftones' Chino Moreno On Surviving, Evolving And 'Gore'. // npr.org. NPR. Посетен на 3 юни 2016. From the trip-hop nuances of its self-titled album in 2003 to the bleak math metal tendencies of 2006's Saturday Night Wrist to the goth-rock tinged shoegaze of 2010's Diamond Eyes to the prog-rock flirting of 2012's Koi No Yokan, Deftones' catalogue reads like a case study in how a band can translate influences into a sound that's definitively their own.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Koi No Yokan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.