NFC
NFC (на английски: near-field communication) е вид безжична комуникация между две устройства.[1] Извършва се на разстояние не повече от 4 см. Обикновено връзката е с ниска скорост, но основното предимство е, че се осъществява мигновено, без да е необходимо допълнително настройване.
NFC добива широка популярност заради удобството, което предоставя. По този начин работят безконтактните банкови карти, чиповете за контрол на достъпа, телефоните, с които може да се плаща на ПОС и други.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
NFC се основава на принципа на радиочестотната идентификация. По създаването и разпространението на NFC стандарта са работили много компании, включително Sony, Philips и Nokia.[3] Изработването и внедряването на тази технология е по-евтино в сравнение с конкурентната технология Bluetooth, която има почти същите функции. Комуникацията се осъществява на честота 13,56 MHz.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мариян Славов. Що е то NFC и с какво може да ни бъде полезно?. // PC World.
- ↑ Какво е NFC?. // myPOS. 30 септември 2019.
- ↑ Nokia, Philips And Sony Establish The Near Field Communication (NFC) Forum. // NFC Forum. Архивиран от оригинала. Архив на оригинала от 2013-12-12 в Wayback Machine.
|