NFC

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плащане с NFC

NFC (на английски: near-field communication) е вид безжична комуникация между две устройства.[1] Извършва се на разстояние не повече от 4 см. Обикновено връзката е с ниска скорост, но основното предимство е, че се осъществява мигновено, без да е необходимо допълнително настройване.

NFC добива широка популярност заради удобството, което предоставя. По този начин работят безконтактните банкови карти, чиповете за контрол на достъпа, телефоните, с които може да се плаща на ПОС и други.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

NFC се основава на принципа на радиочестотната идентификация. По създаването и разпространението на NFC стандарта са работили много компании, включително Sony, Philips и Nokia.[3] Изработването и внедряването на тази технология е по-евтино в сравнение с конкурентната технология Bluetooth, която има почти същите функции. Комуникацията се осъществява на честота 13,56 MHz.

Източници[редактиране | редактиране на кода]