Сирман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Neogobius syrman)
Сирман
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал (1980те)[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
(без ранг):Твърдоперки (Acanthopterygii)
серия:Gobiaria
разред:Gobiiformes
семейство:Попчеви (Gobiidae)
род:Ponticola
вид:Сирман (P. syrman)
Научно наименование
(Nordm., 1840)
Сирман в Общомедия
[ редактиране ]

Сирманът (Ponticola syrman) е вид от семейство Попчеви. Той е сред най-редките риби в България, а и в Европа изобщо. Дължината му достига до 22 cm, тегло до 70 – 120 г. До 50-те години на ХХ век е многоброен в Бургаското и Мандренското езеро, а извън България се среща основно в Черно море и в Азовско море. Той е понто-каспийски реликт, т.е. обитател на някогашния морски басейн, от който по-късно са се образували Черно и Каспийско море. Обитава крайбрежната зона на морето на дълбочина до 10 m. Предпочита слабосолени води и затова се среща в устията на реките и заливите с ниска соленост. Среща се на каменисто-чакълесто или пясъчно дъно. Окраската му е сиво-кафява и отстрани на тялото има големи светлокафяви петна, разположени шахматно. Храни се с дребни рибки, червеи и ракообразни. Полово съзрява на 2 години. Размножава се през март-април.[3] Често става жертва на бялата риба.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Замърсяването на водите на обитаваните водоеми, както и измененията в природната екосистема на Мандренското езеро сред превръщането му в язовир през 1962 г. са главните причини за силно намалялата численост на вида.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ponticola syrman (Nordm., 1840). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Червена книга на Република България. Сирман. Посетен на 22 март 2012
  3. Карапеткова, М, М. Живков. Рибите в България. Гея-Либрис, София, 2000, ISBN 954-8232-21-9, стр. 180

Литература[редактиране | редактиране на кода]